Ех, Слънце... Ето и първият постинг, когато вече те няма :( Смрък.
Засега още нещата са под контрол: продължавам да не осъзнавам за колко време говорим, пък и ти цял ден ми се обаждаш и пишеш все пак... Всеки път като ти видя името на дисплея на телефона и се чувствам все едно пак съм на 7 годинки и съм получила още един подарък за Коледа :) А ти каза, че нямало нищо детско вече в мен...
Хех, исках да те зарадвам с резултата от мача днес (докато отегчено прецъквах каналите по-рано, случайно видях, че „наще” пак играят), ама... 0:0 . Е, нали знаеш, какво е казал оптимистЪТ. Затуй че, ше си трая :)
Четенето никак не върви днес. Дали заради температурата, дали защото все за теб си мисля. По едно време както четох, четох, четох и..........
......... изведнъж се събудих... В оригинал! :)
(Принципно) Казах си, че от утре съм сериозна (, ама...)
Е, това исках да ти кажа, Love, както и че ми липсваш вече много. Как можах да се привържа така, честно, и на мен не ми е ясно. Знам само, че ми харесва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар