... You may say I'm a dreamer

След толкова много сватби напоследък, предполагам няма как накрая да не се зачудя. Защо хората се женят? Кога решават да го направят? Как? Сигурни ли са, че това искат.

Малко наивна, твърде романтична, или пък може би старомодна, (малка?), мисля си, че бракът между двама души се случва - е добре, поне би трябвало да се случва - когато те наистина се обичат и когато решат, че именно с другия искат да прекарат живота си. (Дори и впоследствие някои да си „сменят мнението”.) Или както се казва в един от любимите ми цитати: „... when you realize you want to spend the rest of your life with somebody, you want the rest of your life to start as soon as possible.”

Е, след като вчера научих, че .. приятелката на една моя приятелка... е готова да изневери на мъжа си (с когото са женени от съвсем скоро), просто така - без дори да се замисли, почти на майтап, някак си... почувствах се разочарована. Не съм наивна, наясно съм, че такива неща се случват навсякъде по света, постоянно. И аз съм изневерявала, не се правя на светица. Просто винаги съм смятала, че какъвто и избор да имат, хората трябва да осъзнават, какво вършат; да са наясно с причините и последствията; със собствените си мотиви. Със себе си.

Е, това все пак е моята логика. Хората не са логични. Иначе как би обяснил защо жена, която се омъжва най-вече от страх, че вече е на възраст и вероятно няма да намери „истинската си половинка” навреме (което само по себе си е малко странно), е готова да рискува постигнатото толкова лесно, без дори да се замисли. А как би обяснил действията на онези, които се женят за да не останат назад. Или онези, които го правят за да докажат на родителите си, че ще правят каквото си искат. (За съжаление не говоря по принцип.)

Не искам да коментирам повече нито брака, нито изневерите. Не съдя тази приятелка на приятелката ми – отстрани е прекалено лесно и твърде необективно. Разбира се, нещата никога не са само черни или бели. Просто си мислех.

Макар винаги да съм твърдяла обратното, признавам, че по малко странен, мой си начин все пак явно съм романтичка. (За мен) Брачната клетва не е само думи. Вярвам, че хората трябва да са заедно по любов, а не от страх или на инат.

:-)

Is it really possible to be so sexy, dear?
It makes me lose control each time you're near.
Two months now, the feeling still can't disappear,
For any vacant places on the ship - I volunteer!

Say " Cheeeeeese"

Ми... не знам дали изобщо има нужда от коментар... :)
Ти знаеш колко не обичам да ме снимат, а да си публикувам снимките в Интернет мразя 100 пъти повече. И все пак, тази ми е някак си особено симпатична, а и смятам, че ще те позабавлява, така че:




И номер две:

Малко лирическо отклонение (пак)

Най-харесвам твойте устни да целувам.
Искам само с тебе да танцувам!
Караш ме да искам да палувам.. ;)
С теб обичам даже и да пазарувам..

Christmas stuff

Ето че отново сме онова време на годината, когато улиците навън за украсени и светят във всички цветове на празника. Времето е студено и вали сняг, но пък така и му приляга; а хората – хората са някак си лекичко по-усмихнати от обикновено, мъничко по-малко нещастни от друг път и, може би, дори една идея по-добри. Коледа винаги ме е карала да се чувствам особено. Вероятно не толкова празнично, колкото... знам ли ... оптимистично-озадачена?

Коледа...

Мислех си, че колкото и голяма противничка да съм на религията, а все пак Коледа си е християнски празник, може би е редно да отделя няколко реда в блогЪТ по този въпрос. Седнах пред компютъра и цял час писах високопарни, много благородни и безкрайно положителни неща за хората, света и любовта. И след един час щракане по клавиатурата, знаеш ли какво осъзнах?

Че не ми пука. Не ми пука за великите, глобални проблеми, за които по Коледа изведнъж всички решават, че могат да разрешат. Не ме интересува дали хората стават по-толерантни – не и ако ще е само за един ден в годината. Няма значение дали светът ставал по-добър... Светът е такъв какъвто сам си го направиш. Всъщност, оказва се, че по Коледа ми пука само за едно нещо: за хората, които обичам – онези, за които ме е грижа и през останалите 364 дни от годината. И ми се иска за празника те да са много щастливи, да са добри един към друг, но най-вече към самите себе си, да са здрави, да са добре, да сме заедно. Не само на Коледа.

Знам ли. Може би затова съм такава „непукистка”, когато стане дума за празници. Вероятно това е причината да не мога да разбера, кое им е толкова по-различното. А може би, когато има хора, които да обичаш и за които да ти пука, празникът е всеки ден, а не само по Коледа...?

3те неща, които ужасно ми липсват

Ми, те не са три. Не са и 33. Липсва ми всичко – всяка прекарана с теб минута, всяко докосване, всяка усмивка, всеки жест. Вечерите, когато можех да заспа до теб и да знам, че и на сутринта ще си до мен. И тези, когато не можех да заспа до теб ... защото мисълта, че и на сутринта ще си там беше твърде чудесна. Да държа ръката ти. Да ме целуваш. Хех, да ме целуваш....
Да чакам с нетърпение да стане седем и половина, защото тогава ще дойдеш да ме вземеш от работа. А не като сега - да ми е все тая дали ще седя до шест или до десет. Да пием бира в Ирландския бар. Да се шегуваш с мен. Даже да ми се караш. Да се разхождаме, да ти пиша по колкото си искам е-мейли на ден. Да ходим на различни места; да лежа до теб и да те усещам по кожата си. Просто да си мълча. С теб.

Знам, че вече ставам лигава. (А винаги толкова съм го мразела!) Но какво да направя, когато дори след година с някого не съм се чувствала така, както се чувствам с теб само след три месеца! Как го беше казал ти? Направо летя..

7 години нещастна любов?!!

Мило!!! Обещаваш ли да ме обичаш много? Да си мислиш за мен? Да ми се обаждаш? ... Да не ми разбиваш сърцето?! Да те е грижа за мен?

Днес счупих огледало... Поредното. Дали наистина като счупиш огледало и означава, че ще имаш 7 години нещастна любов? А ако си счупил много огледала? Колко години най-много може да продължи? Две години никаква любов на колко години нещастна любов се равняват? И изобщо... какво ми става та се вдетинявам така за неща, които до скоро ми се струваха смешни? Защо напоследък дори глупавите е-мейли от типа „ако не пратиш на 100 човека ще дойде края на света, ще умреш или най-малкото гаджето ще те зареже”, на които доскоро безмилостно прилагах комбинация от Shift и Delete, сега ме карат да се тревожа и ща не ща пращам нататък – така, за всеки случай. И как така хората (аз) така бързо и лесно се променят, без дори сами да си дават сметка, в момента, в който започнат да имат нещо, което може да загубят. И колкото по-хубаво е нещото, което имат, толкова повече ги е страх. Вдетиняват се, притесняват се, стават суеверни. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че започвам да се страхувам – от това да не се събудя. От това да не те загубя. От счупени огледала.

TMI Tuesday - 18.12.2007

Ми.. Случайно, докато се ровичках пак из Интернет, открих някакъв блог, в който всяка седмица излизат нови въпроси, на които може да отговаряш. Струва ми се малко безсмислено занимание, но какво пък. :-)

TMI Tuesday - 114

1. Are you done with your shopping yet?
Not really. I am terrible at shopping. Presents shopping – especially.

2. What is your favorite sexual position?
Missionary. It’s not so popular for no reason.

3. On a scale of 1-10, how open are you to trying new sexual things?
7 and more with the right approach. I wouldn’t suggest lots of stuff myself probably (call me shy or whatever) but I am quite open for suggestions. :-)

4. What present are you hoping to get this year?
One particular person. But that’d rather be an Easter, not a Christmas, present.

5. With your current partner (or your last partner) how often was the sex better than just good?
All the time. (No, I’m not lying.)

Bonus (as in optional): Can a relationship that you are part of survive on sex alone? Could it survive a prolonged period of abstinence?
I find sex without emotional involvement kinda unsatisfying.

<>

Each time you say you love me,
It makes me smile inside.
The sound of it’s so lovely –
It almost feels like you’re beside!

Моите 15 минути слава

И така, Мило, пред теб седи – или по-скоро сега ти пише.. най-новата звезда на офиса. :) Вече съм добре позната не само на трите етажа, които обитаваме в нашата сграда, двата, които обитаваме в съседната сграда,единия, който обитаваме в сградата зад ъгъла и фирмения апартамент на Сливница; НО И международно..! :-) А защо?

Ми защото вчера се наложи публично да се изявявам пред има-няма 20тина marketing managers от всичките страни, където имаме офиси, барабар с Фиделия. Всъщност тази гениална идея хрумна именно на нея в сряда следобед, след като най-случайно се засякохме на стълбището. Докато си разменим стандартните любезности „Как си?” „ Благодаря, Фиделма, Добре съм.” „Да не би да си отслабнала?” и „ Не. А как беше сватбата?”, тя взе, че пак се вдъхнови и шест етажа по-късно и по-нагоре, и двете вече бяхме останали без въздух – тя щот не е свикнала да се кача пеша, аз - щото се оказа, че ще трябва на другия ден да обяснявам на някакви хора как се работи с една от базите, а те дори не са я виждали... Ужаст! До края на работния ден само правих презентации на PowerPoint (добре, че съм оправна и набързо се ориентирах как се работи и с туй чудо), писах поредния manual и после разпечатах 25 копия, с което свърших хартията на етажа.. :-)

На другия ден беше особено „симпатично”. Към 10 часа се озовах в съответната зала в съответния хотел, където беше планирано мероприятието, и трябваше да говоря към 10.30, като по мои сметки до 11.00 щях да съм приключила и с представянето и с отговарянето на въпроси. Еми.. към 14.00 още не бях изобщо започнала да говоря, а 20-минутната ми презентация се проточи час и половина поради небивал (мен ако питаш – и нездрав) интерес. Всички бяха много впечатлени, въодушевени ... и се размечтаха, при което всеки втори въпрос започна да съдържа думата „automatically”, което беше ясен знак, че е крайно време да привършвам. Така й направих.

Бях изпратена с бурни аплодисменти, а едната девойка даже ме разпрегръща накрая. Вероятно, ако не мразех толкова много да съм център на внимание, дори би ми харесало..

Та ето така се превърнах в звезда за един ден. Само дето звздата сега трябва да отива да чете, защото подозирам утре няма да са така във възторг от нея на нито един от двата изпита.

Пак поетичен пристъп..

Добро утро, Слънчице прекрасно!
Че те обичам, смятам ти е ясно...
Знам – денят ще е чудесен днес
щом от тебе имам смс! :)

„Работим по въпроса”

Хих, много те обичам!! Ако знаеш как ми харесва да ме изненадваш така с неочаквани обаждания! Тъкмо ти бях изпратила мейлче и вече писането на курсова работа изглеждаше абсолютно неизбежно, когато ти, Слънчице, взе че ми звънна! Да ти описвам колко се зарадвах мисля излишно е, вече съм ти го казвала „само” около стотина пъти..

Mного симпатично ми стана като говорехме за разписанието ви, и дали Гергана ще може да се качи на кораба и т.н., и ти като каза, че най-вероятно ще може и че „работите по въпроса”. :) Не знам защо толкова ме впечатли, но някак си веднага си представих съвсем образно и буквално как наистина работите по въпроса... А щом ти работиш по въпроса, Мило, аз съм спокойна. :-Р

Довечера довършвам идеята си за новогодишно-за-рождения-ти-ден подарък и в понеделник го давам за печат! И аз работя по въпроса.

Още малко римички

Днес съм в поетично настроение,
Пращам ти едно творение.
(Чудя се) Кой ли ми е вдъхновение?

I was thinking – would I know
How much I love you, if you didn’t go?
If I didn’t really try what’s you to miss,
Would I long like this for your lovey kiss …
But now that I am sure of that,
I want, I need, you home ASAP!

Една незавършена поема

Хих, открих я докато си разчиствах мейл-а. Тогава мислех да я довърша и да ти я изпратя с цел развеселяване, но нещо по средата вдъхновението ми секна и... после пуснаха водата... :)

Вода

Положението е трагично...комично...критично,
Даже вече е леко истерично!
И ето вече пети ден станá
Откак сме вкъщи без вода.
Ставаме сутрин все с една надежда –
Който в банята влезе чешмата първо поглежда.
А тя милата кротко стои си, веднъж не прокапа!
И аз се принудих – с минерална вода си мия главата.
Лицето да си изплакна поливам си с канче,
Все тъй напразно развивам-завивам пустото кранче.
Е да, научих от бойлера вода как да си точа,
Но и той кат се изпразни и ми иде от терасата да скоча.


И дано не се налага да я довършвам!

Докато те няма...

Здравей отново, Слънчице мило...

Днес ми е особено труден ден май... От сутринта все за тебе си мисля и колко много ми липсваш. Още преди работа не издържах и ти пратих е-мейл, макар че знам, че може да минат седмици преди изобщо да го видиш; цял ден разцъквам сайта с разписанието ти, все едно че времето ще мине по-бързо, като го проверявам на всеки 5 минути; докато се прибирах от работа пък успях да се самонавия колко опасно всъщност е по корабите и до вкъщи вече бях порядъчно стресирана и разтревожена. А това, че не мога дори един смс да ти пратя, никак не ми помага... Ама никак.

На всичкото отгоре, току що си припомних една случка, която при други обстоятелства може би би ми била забавна. Става дума за един разговор между мен и Ваня някъде от началото на това лято.... Пресъздавам по памет :)

В: Искаш ли да те запозная с един младеж? Много е свестен и симпатичен.
Н: Хубаво. Какъв е този младеж?
В: Мой съученик.
Н: Много добре.
В: Има мотор и си пада малко луд ;)
Н: Супер.
В: Пътува по корабите.
Н: Аааа, не е за мен тогава. Аз не мога така – да знам, че няма да го има по толкова време..

И всъщност, Мило, май това дава отговор на въпроса, защо не сме се запознали по-рано... :-) Аз не съжалявам обаче. Запознанството ми с теб, такова каквото се случи наистина, беше така хубаво и вълнуващо, че не бих го заменила с друго.

Липсваш ми до безумие!

3те неща, с които ме спечели

Днес, докато се мотах по магазините в отчаяни опити да си купя ботуши, Слънце, ти пак – бих казала най-безцеремонно ;) – се напъха измежду всички останали мисли и някъде за около 3 секунди успя да изместиш от съзнанието ми всичко останало с изключение на „на червено спри, преди да пресечеш се огледай и в двете посоки”.. :) Та, именно тогава ми хрумна, Мило, идеята за този постинг и кои всъщност бяха трите неща, с които ме спечели. И да си призная – не ти отне много време.. :)

1) Наденце. Или ако трябва да сме точни цялото изречение беше: „Умори ли се вече, Наденце?”. Това беше изобщо първото ти обръщение към мен.
Начинът , по който някой ми казва, винаги ми е правел голямо впечатление, почти съм намразвала хора заради това. А ето че и съм заобичвала.. :)
В този ред на мисли само ще Фметна, че „Нади” ми е не по-малко любимо.

2) Това че, когато си тръгвахме от сватбата на Ваня, и когато се познавахме само от няколко часа, на довиждане ти ме прегърна... Не бих могла да го забравя. (Ваня твърди, че и си казал, че ще ми се обадиш, но честно – това не съм го чула. Както и нищо друго в следващите пет минути.. :-D )

3) Когато дойде на първата ни среща, пред Валентина. Стана ми страшно ... хмм, симпатично ... когато те видях да идваш – стегнат, спретнат и с големия чадър :-D Обзе ме едно такова топло и приятно, и спокойно.

------------------------

А ако не бях кръстила постинга вече „3те неща...”, Слънчице, вероятно бих могла да продължавам така още дълго време... Прегръдките ти, как ме хвана за ръка, целувките ти. Всяка среща. Обичам да си мисля за тези неща.

Long Island Iced Tea, нали...

Ем, как да кажа, Мило... Във вторник вечер, в Pench’s, като че ли (нали..) се понапих малко, ъ-ъ-ъъ, тъй да се каже. Нали.

Изпих има-няма два кокейла (ам тоз път от мойте, не с Cuba Libre-тата пак) и внезапно осъзнах, че нещо координацията suddenly е спряла да ми се отдава тъй добре... Но пък и настроението ми се повиши значително и изобщо така се забавлявах, че в началото не й обърнах внимание. Е, походът до тоалетната е друго нещо – там трябваше да събера всичките си налични сили, да се концентрирам много много (ама много!) и да вложа целия си талант тъй че да се справя задоволително със задачата да стигна до бара и оттам до тоалетната в сравнително права линия, без да привличам погледите. И после същата процедура наобратно. :) Струва ми се успях.

Макар и така приятно тържеството свърши бързо и към дванайсет – дванайсет и нещо всички си бяхме по къщята, а аз точно си бях извадила телефона от новичкото калъфче (Креми и сие ми го подариха :)) и ти пишех смс.

След което съм заспала тъй бързо и дълбоко (чудя се защо ли...), че на другия ден дори не си спомнях, че и ти си ми пратил отговор, при това – така хубав! И поради тази причина именно, на сутринта се събудих с леко тревожно чувство и единствената мисъл в главата – ‘Пък Слънцето не ми отговори! :( ’ Чак тогава нещо мъничко проблясна в алкохолизирания ми мозък и една думичка трудно, но сигурно изплува на повърхността... mutual. Веднага грабнах телефона да проверя, при което тревожното ми чувство се изпари, а заедно с нея и въпросната мисъл. На нейно място се загнезди една друга, и да ти кажа – още си е там, Слънце... Обичам те! :)

Та така за рождения ми ден във вторник, алкохола и още нещо.

:(

Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! :(

Днес ми е особено крив ден, явно. От сутринта издивявам и не мога да спра да си мисля, колко чудесно би било, ако беше при мен сега... Обичам те много.

На спечелилите - Честито!

Happy birthday to Me,
Happy birthday to Me,
Happy birthday, happy birthday,
Happy birthday to-o Me-e!

И такаааа. Имайки предвид колко фалшиво и ужасно мога да пея, само ще ти кажа, Слънце, добре че се намираш толкова надалеч в момента и не мойеш ме чу... :-D

Ето ни на (аз и Мое величество) – вече сме на цели 23 годинки, и днес сутринта, някъде към 3 am, почнахме да караме 24-тата. Както не веднъж съм отбелязвала: Ужас и безумие! Страничните ефекти на възрастта все пак не закъсняха и малко след като станах започнаха да се проявяват под формата на забил компютър, полу-наводнена стая от дъжда и накрая – скъсани дънки точно преди да тръгна за работа. Това е то да си голям.. :)

Та това невероятно събитие – моят ден рожден, след като имаше тържествена заря и президентът направи специално обръщение по националната телевизия (нали...), бе скромно отпразнувано в тесен семеен кръг: родителското тяло, аз и двата домашни любимеца: sister-a и Въшльо. Празненството беше .... ми семейно. За разлика от вашето на кораба, при нас поне имаше алкохол :) Накрая и до торта с бира я докарахме. Само дето аз до тортата не можах да стигна – след бирата спрях, иначе рискувах да се пръсна. Подаръци също имаше в умерени количества. Абе – разкош!

А като се отчете и факта, че малко по-рано и ти се обади по телефона, съкровище, ми то ... май че денят просто няма накъде да стане по-прекрасен.

Може би пък, не е чак толкоз лошо да си на 23, а? Знам ли... А и аз съм оптимист – винаги може да е и по-зле. Например да ставах на 24, нали..

:-) ***

Май че най-сетне реших. Ще ти пратя линк-а за блогЪТ, като слезеш от кораба, Слънце. И без това няма голям смисъл да ти го давам сега... Дори и да имаш възможност да ползваш Интернет редовно (каквато като гледам нямаш), едва ли ще имаш време, да ми четеш (съ)творенията. Тъй че - кат’ си дойдеш.

И айде прибирай се вече, де! :)

Една добра и една добра новина

Милоооо!! Не само, че имам 6 на изпита по Финансов анализ, което ти вече знаеш, ами ни пуснаха и водата!! Което ти вече знаеш too :) Или поне така се надявам – дано въздългият ми е-мейл до теб не е разгневил твърде много капитана и е успял да стигне до тебе днес.

Изпитът беше долу-горе лесен – каквато съм си късметлийка, пак ми се паднаха въпроси от половината, която бях научила що годе човешки, та не се изложих и се представих достойно. Явно че и набързо скалъпената в последния момент курсова работа, леееекинко взаимствана от Интернет, е била приемлива и не е много подразнила изтънчения академичен „слух” на нашия асистент, тъй щото като отидох да си взема книжата от него, той се ухили почти приятелски и обяви: „Имате отличен. За другите не помня.” :) :) Е, с риск да прозвучи нескромно, подозирам, че даже и да не си бях написала всичко тъй съвестно, както по принцип ми приляга, отличната оценка пак щеше да е доста вероятен завършек на нещата – като се има предвид как ме зяпаше през цялото време асистентът... А може би просто и той се е чудил като мен, как е възможно да съм толкова умна с това ниското чело! Знам ли.

Но това разбира се, беше само началото на една цяла поредица добри новини – коя от друга по-чудесни. Същата вечер ти ми се обади (айй, ако знаеш само как се зарадвах да ти чуя гласеца! :), на другия ден получих и е-мейл от теб (даже два, ако броим този за вашите), а в понеделник сутринта ни пуснаха водата и не само това, ами дори се и изкъпах – цял бойлер с топла вода замина, ама тоя път не ми е съвестно ИЗвъобще! – ха да ми каже някой нещо.. :)

-------------------------------------
А най-добрата новина от всичките, Слънце, знаеш ли коя е?
Че въпреки всичките трудности, несполуки и инциденти, напоследък се чувствам по начин, по който много отдавна не се бях чувствала и май бях мъничко позабравила какво е ... – щастлива. Единствено и само благодарение на теб.

Водааааааа

И ето, че вече пети ден сме без вода.

Сутрин като стана и отида до тоалетничката, после си поливам с канче... Когато реша да си измия зъбките – поливам си с канче. Лицето ако си мия – поливам си с канче. А като се къпя, Мило ........ поливам си с канче!!

Научих се как да спирам и пускам крана за водата и как да си точа сама вода от бойлера в кофа. Къде и кога да оставям чешмата отворена, така че да дърпа възух, и кога да внимавам да не изтече топлата вода от бойлера по тръбите, заради ниското налягане. А! И още нещо научих: можела съм да се къпя и за много по-малко от час!! Given the right motivation, разбира се... ;)

От днес „засегнатите квартали” са на режим – ще ни пускат водата по 3 часа сутрин и вечер. Но тъй като сме на шестия етаж, оказва се, че вода до нас почти не стига... И така – до рождения ми ден :) Поне така обещаха от ВиК. (Наистина казаха, че ще продължи до 19 ноември.)

Само дано после пуснат водата, нали, а не да я спрат пак генерално...

P.S. А като капак на всичко, или може би просто защото и времето има чувство за хумор (доста иронично и то), навън вали като из ведро.

Liverpool 8-0 Besiktas: Record-breaking Reds

Аййййййй! Мило!! :)
За моментално подобряване на настроението веднага кли(Е)кни ей тука на. 8:0! 8:0! :) :)

П.С. Май се разболявам. Как иначе да обясня дивата радост, която ме обзе заради... футболни резултати!?

ужасТ

Студ. Няма водЪ.. Много за учене!

Направо, Мило, откакто те няма, нещата стремително се влошават. Като започнеш от времето - само ще кажа, че АЗ се принудих да сложих по-дебелото яке и жилетка под него!! Температурата се върти все около нулата, а настроението ми даже и под нея... Просто ужасТ.

За ученето да не споменавам – вече съвсем се сдухах и днеска станах да чета в.. 5:30. И даже четох. И не съм заспивала... :) А като се прибера от работа, пак чета. Тоя път добре се наредих, Мило. Ще трябва да стискаш палци и на краката. Абе – ужасТ.

И за капак на всичко, от вчера следобед вкъщи няма вода. Както и на работа. Както и още около една трета от Варна. Некви си идиоти, Слънце, да вземат да разкопаят некакъв си супер важен водопровод, и не само туй, ми го и подкопали отдолу добре (говорим за тръба с диаметър 1м.), и познай дали не се е спукал накрая... Резултат – х’Аспаруховото цялото, и от х’Атедралата надолу целия район седят (тъй де, седим) без водъ. Да се смея ли, да плача ли, и аз не знам. Е, това не ме спря да си измия косата сутринта, нали... с минерална вода ... Представлението беше пълно. Цирк. И ужасТ.

И изобщо, Love, без тебе е много ужасТно!

Ден първи

Ех, Слънце... Ето и първият постинг, когато вече те няма :( Смрък.

Засега още нещата са под контрол: продължавам да не осъзнавам за колко време говорим, пък и ти цял ден ми се обаждаш и пишеш все пак... Всеки път като ти видя името на дисплея на телефона и се чувствам все едно пак съм на 7 годинки и съм получила още един подарък за Коледа :) А ти каза, че нямало нищо детско вече в мен...

Хех, исках да те зарадвам с резултата от мача днес (докато отегчено прецъквах каналите по-рано, случайно видях, че „наще” пак играят), ама... 0:0 . Е, нали знаеш, какво е казал оптимистЪТ. Затуй че, ше си трая :)

Четенето никак не върви днес. Дали заради температурата, дали защото все за теб си мисля. По едно време както четох, четох, четох и..........
......... изведнъж се събудих... В оригинал! :)
(Принципно) Казах си, че от утре съм сериозна (, ама...)

Е, това исках да ти кажа, Love, както и че ми липсваш вече много. Как можах да се привържа така, честно, и на мен не ми е ясно. Знам само, че ми харесва.

Въведения и обяснения малко

И понеже е редно сега да уча, а както знаеш, в такива моменти най-обичам да се разсейвам, ето още малко инфо за въпросния блог – така, за да не се чудиш съвсем какво пък е това чудо..

Общо взето идеята ми дойде преди около седмица – да ти направя блог-изненада докато те няма и после да ти го покажа... ако реша :) По-късно обаче си помислих, че вместо това бих могла да ти пратя линка още в началото, така че, когато имаш възможност и желание, да го проверяваш и да знаеш какво става с мен докато те няма. Е, разбира се, има и една егоистична причина зад тази хрумка – а именно, да мога да ти казвам, че те обичам и колко ми липсваш всеки път когато ми се прииска... Подозирам защото, че ще е доста често.. :(

Хмм, а после мизерниците от Промар ти се обадиха и казаха, че трябва да заминеш 2 седмици по-рано и ето ме на – вече „творя” кат замаяна...

Както може би се досещаш, цветовете за блога не са случайно избрани – макар и малко ярка, подозирам, че червено-бялата комбинация ще ти се хареса. (Разбира се, авторЪТ на блогЪТ си запазва правото на промени според вкуса, настроението и моментното пристрастие. :) Могат да се остават коментари, а освен това, имаш си вече и списък с линкове в дясно. Сайтът на „наще” е на първо място, ноу ясно :Р В момента не се сещам други какви линкове да сложа, но има време.

Миии, май е това засега, Слънце. Ех, как ми се иска да не заминаваш!

Първият постинг тук :(

И така, мило Слънце..

Ето че стигнах и до първия постинг в блога - малко по-рано отколкото очаквах и твърде по-скоро отколкото ми се искаше. Още дори не знам какво да правя с него - дали просто да го задържа за себе си като своеобразен дневник, за да не досаждам на околните с проблемите си от сърдечно естество (макар че тогава едва ли би просъществувал дълго), или да ти го изпратя, за да можеш да го четеш, когато ти се иска (и когато можеш), просто така - за да знаеш, че мисля за теб и те чакам. Или пък да ти го покажа, когато се върнеш? Чудя се дали идеята би ти харесала изобщо или пък ще решиш, че са момичешки лиготии (въпреки моите 150 точки... :).

Е. Така или иначе, това че заминаваш следващата седмица е факт, факт е, че ще ми липсваш ужасно много, факт е и този блог вече. Затова мисля да го използвам и да ти кажа, че много те обичам (и оттук), а дали ще го прочетеш ще видим нататък. Така че...

ОБИЧАМ ТЕ.