28 ноември 2007

Докато те няма...

Здравей отново, Слънчице мило...

Днес ми е особено труден ден май... От сутринта все за тебе си мисля и колко много ми липсваш. Още преди работа не издържах и ти пратих е-мейл, макар че знам, че може да минат седмици преди изобщо да го видиш; цял ден разцъквам сайта с разписанието ти, все едно че времето ще мине по-бързо, като го проверявам на всеки 5 минути; докато се прибирах от работа пък успях да се самонавия колко опасно всъщност е по корабите и до вкъщи вече бях порядъчно стресирана и разтревожена. А това, че не мога дори един смс да ти пратя, никак не ми помага... Ама никак.

На всичкото отгоре, току що си припомних една случка, която при други обстоятелства може би би ми била забавна. Става дума за един разговор между мен и Ваня някъде от началото на това лято.... Пресъздавам по памет :)

В: Искаш ли да те запозная с един младеж? Много е свестен и симпатичен.
Н
: Хубаво. Какъв е този младеж?
В
: Мой съученик.
Н
: Много добре.
В
: Има мотор и си пада малко луд ;)
Н
: Супер.
В
: Пътува по корабите.
Н
: Аааа, не е за мен тогава. Аз не мога така – да знам, че няма да го има по толкова време..

И всъщност, Мило, май това дава отговор на въпроса, защо не сме се запознали по-рано... :-) Аз не съжалявам обаче. Запознанството ми с теб, такова каквото се случи наистина, беше така хубаво и вълнуващо, че не бих го заменила с друго.

Липсваш ми до безумие!

Няма коментари:

Публикуване на коментар