Съкровище...!! Преди няколко часа получих писмо и букет цветя от теб (добре де - задочно, чрез Драго) и съм във див възторг!!! :-) :-) :-) :-)Направо ти paste-вам писмото, което току що ти изпратих. Просто не успявам да намеря думи....Аххххххххх!! Слънчице!!
Как е възможно обясни ми, за секунди тотално да ме изкараш от равновесие (в хубавия смисъл), да ми забъркаш такава каша в главата, че чак името си да не помня, и накрая да ме накараш да се чувствам радостна, въпреки че точно преди 5 минути съм излязла от зъболекарския кабинет?! И това, без дори да съм те чула по телефона! От утре тръгвам с два големи камъка в чантата и няколко по-малки в джобовете – инак току виж съм полетяла от щастие.. :) :) ***
Благодаря ти съкровище за писмото ужасно, безкрайно, супер, ултра, мега, страхотно много!! Нямам думи да изкажа просто как ме зарадва! Тъкмо излизам аз от зъболекарския кабинет и проверявам телефона за пропуснати обаждания (щот малко съ наложи да поизляза от работа, нали..), когат гледам – някакъв си непознат номер ме е търсил. Ти знайш, аз таквиз обикновено ги отсвирвам, ма тоя път, нещо явно ме човръкна и ми стана любопитно кой и за какво пък ме е търсил. И тъй – звъня аз обратно на въпросния непознат номер и вдига някакъв си младеж. Вика ми – Здравей, Надя ти ли си? – хмм, съвсем се озадачих. Ми да, аз съм – казвам - с когоо говоря, моля? Той: Драго, на Жоро колега... Аз: УРАААААААААААААААААА!!! Имам си писмо от Слънцето!!! Няма начин да е друго. Ураааааа! (Разбира са, наум само си го казах туй.) И някъде тука вече си бях забравила и името и ЕГН-то и заъболекарката... След туй съ разбрахме да съ видим малко по-късно с въпросният Драго и с приятелката му Гергана, щото... имал да ми предаде писмо от тебе – спициално, лично. Еххх, и това ако не е щастие, какво е тогава?! :-) Полу-вървейки, полу-с танцова стъпка се връщам аз на работа, ма сещаш са – в главата ми е миш-маш, нищо не мога да свърша. Всъщност от въодушевление и нетърпение, да ги човъркам в нелогични опити да убия малко време още, .. си разглобих очилата. Без да искам (и не ме питай как, щото не знам) си развих едното винтче дето ми държи стъклото и то... пляс, падна на бюрото. :) Естествено, сглобяването се оказа доста по-трудно от разглобяването, поради което до края на деня бях принудена да карам без очила – демек, всеки път като погледна монитора да се чувствам като прилеп. Ма това е без значение, отплеснах се от главната тема! А именно – по едно време ми звъни твойто колега Драго и казва, че е долу – много мил младеж между другото, чак до работа дойде! Слизам аз и кво да видя, той, със нея. И ми носят букет!! Представяш ли си – specially for me от Милото...! (Макар и задочно.) И писмо!! (By the way, много хубав букет беше избрал – жълто с оранжево – точно любимото ми. :) Направо съ втечних от възторг цялата и съ разлях по плочките...е, образно казано. Няма тъ излагам пред колегите, я! И тъй... После не мога да сваря да отворя плика да видя, какво си ми писал! Остайх Косьо сам да си прави там ... каквото си прави (щото даже и това не помнех), Поли – да вдига телефона, а аз си се настаних най-удбно на диванчето на рецепция два етажа по-долу, и си прочетох писъмцето от тебе. После го препрочетох. Няколко пъти. :) Не мога да опиша просто как и колко и по какъв начин се почувтвах – няма и да се опитвам... Веднага исках да ти благодаря и да ти кажа, че много те обичам, затуй ти пратих смс, ма още нямам delivery report – явно, че не сте пристигнали у Paita yet.
Между другото, да Фметна само, че и наще у къфщи много се зарадваха на жеста (писмото не съм им го чела, ма и да не се надяват...! :) и мамЪ каза, че си много мил и досетлив, а татИ – че си направо нетипично внимателен (което е комплимент, бтв :)! И изобщо – прекрасно! Чудесно, перфектно, идеално, страхотно, невероятно! (Не ми личи много, във какъв възторг съм, нали? :-П)
Мислех да ти разказвам как е минало и при зъболекарката днеска – нещо като intro за филм на ужасите се получи – ма ще го оставя за следващото писмо, Мило. В момента съм в твърде еуфорично състояние да говоря за такива тривиално-досадно-ужасни неща. Сега ми се говори за тебе. За това как ме радваш, и как ме караш да се чувствам, и колко ужасно много те обичам!!
Only, truly, wholly – yours / H.
