28 ноември 2007

Докато те няма...

Здравей отново, Слънчице мило...

Днес ми е особено труден ден май... От сутринта все за тебе си мисля и колко много ми липсваш. Още преди работа не издържах и ти пратих е-мейл, макар че знам, че може да минат седмици преди изобщо да го видиш; цял ден разцъквам сайта с разписанието ти, все едно че времето ще мине по-бързо, като го проверявам на всеки 5 минути; докато се прибирах от работа пък успях да се самонавия колко опасно всъщност е по корабите и до вкъщи вече бях порядъчно стресирана и разтревожена. А това, че не мога дори един смс да ти пратя, никак не ми помага... Ама никак.

На всичкото отгоре, току що си припомних една случка, която при други обстоятелства може би би ми била забавна. Става дума за един разговор между мен и Ваня някъде от началото на това лято.... Пресъздавам по памет :)

В: Искаш ли да те запозная с един младеж? Много е свестен и симпатичен.
Н
: Хубаво. Какъв е този младеж?
В
: Мой съученик.
Н
: Много добре.
В
: Има мотор и си пада малко луд ;)
Н
: Супер.
В
: Пътува по корабите.
Н
: Аааа, не е за мен тогава. Аз не мога така – да знам, че няма да го има по толкова време..

И всъщност, Мило, май това дава отговор на въпроса, защо не сме се запознали по-рано... :-) Аз не съжалявам обаче. Запознанството ми с теб, такова каквото се случи наистина, беше така хубаво и вълнуващо, че не бих го заменила с друго.

Липсваш ми до безумие!

25 ноември 2007

3те неща, с които ме спечели

Днес, докато се мотах по магазините в отчаяни опити да си купя ботуши, Слънце, ти пак – бих казала най-безцеремонно ;) – се напъха измежду всички останали мисли и някъде за около 3 секунди успя да изместиш от съзнанието ми всичко останало с изключение на „на червено спри, преди да пресечеш се огледай и в двете посоки”.. :) Та, именно тогава ми хрумна, Мило, идеята за този постинг и кои всъщност бяха трите неща, с които ме спечели. И да си призная – не ти отне много време.. :)

1) Наденце. Или ако трябва да сме точни цялото изречение беше: „Умори ли се вече, Наденце?”. Това беше изобщо първото ти обръщение към мен.
Начинът , по който някой ми казва, винаги ми е правел голямо впечатление, почти съм намразвала хора заради това. А ето че и съм заобичвала.. :)
В този ред на мисли само ще Фметна, че „Нади” ми е не по-малко любимо.

2) Това че, когато си тръгвахме от сватбата на Ваня, и когато се познавахме само от няколко часа, на довиждане ти ме прегърна... Не бих могла да го забравя. (Ваня твърди, че и си казал, че ще ми се обадиш, но честно – това не съм го чула. Както и нищо друго в следващите пет минути.. :-D )

3) Когато дойде на първата ни среща, пред Валентина. Стана ми страшно ... хмм, симпатично ... когато те видях да идваш – стегнат, спретнат и с големия чадър :-D Обзе ме едно такова топло и приятно, и спокойно.

------------------------

А ако не бях кръстила постинга вече „3те неща...”, Слънчице, вероятно бих могла да продължавам така още дълго време... Прегръдките ти, как ме хвана за ръка, целувките ти. Всяка среща. Обичам да си мисля за тези неща.

22 ноември 2007

Long Island Iced Tea, нали...

Ем, как да кажа, Мило... Във вторник вечер, в Pench’s, като че ли (нали..) се понапих малко, ъ-ъ-ъъ, тъй да се каже. Нали.

Изпих има-няма два кокейла (ам тоз път от мойте, не с Cuba Libre-тата пак) и внезапно осъзнах, че нещо координацията suddenly е спряла да ми се отдава тъй добре... Но пък и настроението ми се повиши значително и изобщо така се забавлявах, че в началото не й обърнах внимание. Е, походът до тоалетната е друго нещо – там трябваше да събера всичките си налични сили, да се концентрирам много много (ама много!) и да вложа целия си талант тъй че да се справя задоволително със задачата да стигна до бара и оттам до тоалетната в сравнително права линия, без да привличам погледите. И после същата процедура наобратно. :) Струва ми се успях.

Макар и така приятно тържеството свърши бързо и към дванайсет – дванайсет и нещо всички си бяхме по къщята, а аз точно си бях извадила телефона от новичкото калъфче (Креми и сие ми го подариха :)) и ти пишех смс.

След което съм заспала тъй бързо и дълбоко (чудя се защо ли...), че на другия ден дори не си спомнях, че и ти си ми пратил отговор, при това – така хубав! И поради тази причина именно, на сутринта се събудих с леко тревожно чувство и единствената мисъл в главата – ‘Пък Слънцето не ми отговори! :( ’ Чак тогава нещо мъничко проблясна в алкохолизирания ми мозък и една думичка трудно, но сигурно изплува на повърхността... mutual. Веднага грабнах телефона да проверя, при което тревожното ми чувство се изпари, а заедно с нея и въпросната мисъл. На нейно място се загнезди една друга, и да ти кажа – още си е там, Слънце... Обичам те! :)

Та така за рождения ми ден във вторник, алкохола и още нещо.

21 ноември 2007

:(

Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! :(

Днес ми е особено крив ден, явно. От сутринта издивявам и не мога да спра да си мисля, колко чудесно би било, ако беше при мен сега... Обичам те много.

19 ноември 2007

На спечелилите - Честито!


Happy birthday to Me,
Happy birthday to Me,
Happy birthday, happy birthday,
Happy birthday to-o Me-e!


И такаааа. Имайки предвид колко фалшиво и ужасно мога да пея, само ще ти кажа, Слънце, добре че се намираш толкова надалеч в момента и не мойеш ме чу... :-D

Ето ни на (аз и Мое величество) – вече сме на цели 23 годинки, и днес сутринта, някъде към 3 am, почнахме да караме 24-тата. Както не веднъж съм отбелязвала: Ужас и безумие! Страничните ефекти на възрастта все пак не закъсняха и малко след като станах започнаха да се проявяват под формата на забил компютър, полу-наводнена стая от дъжда и накрая – скъсани дънки точно преди да тръгна за работа. Това е то да си голям.. :)

Та това невероятно събитие – моят ден рожден, след като имаше тържествена заря и президентът направи специално обръщение по националната телевизия (нали...), бе скромно отпразнувано в тесен семеен кръг: родителското тяло, аз и двата домашни любимеца: sister-a и Въшльо. Празненството беше .... ми семейно. За разлика от вашето на кораба, при нас поне имаше алкохол :) Накрая и до торта с бира я докарахме. Само дето аз до тортата не можах да стигна – след бирата спрях, иначе рискувах да се пръсна. Подаръци също имаше в умерени количества. Абе – разкош!

А като се отчете и факта, че малко по-рано и ти се обади по телефона, съкровище, ми то ... май че денят просто няма накъде да стане по-прекрасен.


Може би пък, не е чак толкоз лошо да си на 23, а? Знам ли... А и аз съм оптимист – винаги може да е и по-зле. Например да ставах на 24, нали..

:-) ***

18 ноември 2007

Май че най-сетне реших. Ще ти пратя линк-а за блогЪТ, като слезеш от кораба, Слънце. И без това няма голям смисъл да ти го давам сега... Дори и да имаш възможност да ползваш Интернет редовно (каквато като гледам нямаш), едва ли ще имаш време, да ми четеш (съ)творенията. Тъй че - кат’ си дойдеш.

И айде прибирай се вече, де! :)

12 ноември 2007

Една добра и една добра новина

Милоооо!! Не само, че имам 6 на изпита по Финансов анализ, което ти вече знаеш, ами ни пуснаха и водата!! Което ти вече знаеш too :) Или поне така се надявам – дано въздългият ми е-мейл до теб не е разгневил твърде много капитана и е успял да стигне до тебе днес.

Изпитът беше долу-горе лесен – каквато съм си късметлийка, пак ми се паднаха въпроси от половината, която бях научила що годе човешки, та не се изложих и се представих достойно. Явно че и набързо скалъпената в последния момент курсова работа, леееекинко взаимствана от Интернет, е била приемлива и не е много подразнила изтънчения академичен „слух” на нашия асистент, тъй щото като отидох да си взема книжата от него, той се ухили почти приятелски и обяви: „Имате отличен. За другите не помня.” :) :) Е, с риск да прозвучи нескромно, подозирам, че даже и да не си бях написала всичко тъй съвестно, както по принцип ми приляга, отличната оценка пак щеше да е доста вероятен завършек на нещата – като се има предвид как ме зяпаше през цялото време асистентът... А може би просто и той се е чудил като мен, как е възможно да съм толкова умна с това ниското чело! Знам ли.

Но това разбира се, беше само началото на една цяла поредица добри новини – коя от друга по-чудесни. Същата вечер ти ми се обади (айй, ако знаеш само как се зарадвах да ти чуя гласеца! :), на другия ден получих и е-мейл от теб (даже два, ако броим този за вашите), а в понеделник сутринта ни пуснаха водата и не само това, ами дори се и изкъпах – цял бойлер с топла вода замина, ама тоя път не ми е съвестно ИЗвъобще! – ха да ми каже някой нещо.. :)

-------------------------------------
А най-добрата новина от всичките, Слънце, знаеш ли коя е?
Че въпреки всичките трудности, несполуки и инциденти, напоследък се чувствам по начин, по който много отдавна не се бях чувствала и май бях мъничко позабравила какво е ... – щастлива. Единствено и само благодарение на теб.

10 ноември 2007

Водааааааа

И ето, че вече пети ден сме без вода.

Сутрин като стана и отида до тоалетничката, после си поливам с канче... Когато реша да си измия зъбките – поливам си с канче. Лицето ако си мия – поливам си с канче. А като се къпя, Мило ........ поливам си с канче!!

Научих се как да спирам и пускам крана за водата и как да си точа сама вода от бойлера в кофа. Къде и кога да оставям чешмата отворена, така че да дърпа възух, и кога да внимавам да не изтече топлата вода от бойлера по тръбите, заради ниското налягане. А! И още нещо научих: можела съм да се къпя и за много по-малко от час!! Given the right motivation, разбира се... ;)

От днес „засегнатите квартали” са на режим – ще ни пускат водата по 3 часа сутрин и вечер. Но тъй като сме на шестия етаж, оказва се, че вода до нас почти не стига... И така – до рождения ми ден :) Поне така обещаха от ВиК. (Наистина казаха, че ще продължи до 19 ноември.)

Само дано после пуснат водата, нали, а не да я спрат пак генерално...


P.S. А като капак на всичко, или може би просто защото и времето има чувство за хумор (доста иронично и то), навън вали като из ведро.

07 ноември 2007

Liverpool 8-0 Besiktas: Record-breaking Reds

Аййййййй! Мило!! :)
За моментално подобряване на настроението веднага кли(Е)кни ей тука на. 8:0! 8:0! :) :)

П.С. Май се разболявам. Как иначе да обясня дивата радост, която ме обзе заради... футболни резултати!?

06 ноември 2007

ужасТ

Студ. Няма водЪ.. Много за учене!

Направо, Мило, откакто те няма, нещата стремително се влошават. Като започнеш от времето - само ще кажа, че АЗ се принудих да сложих по-дебелото яке и жилетка под него!! Температурата се върти все около нулата, а настроението ми даже и под нея... Просто ужасТ.

За ученето да не споменавам – вече съвсем се сдухах и днеска станах да чета в.. 5:30. И даже четох. И не съм заспивала... :) А като се прибера от работа, пак чета. Тоя път добре се наредих, Мило. Ще трябва да стискаш палци и на краката. Абе – ужасТ.

И за капак на всичко, от вчера следобед вкъщи няма вода. Както и на работа. Както и още около една трета от Варна. Некви си идиоти, Слънце, да вземат да разкопаят некакъв си супер важен водопровод, и не само туй, ми го и подкопали отдолу добре (говорим за тръба с диаметър 1м.), и познай дали не се е спукал накрая... Резултат – х’Аспаруховото цялото, и от х’Атедралата надолу целия район седят (тъй де, седим) без водъ. Да се смея ли, да плача ли, и аз не знам. Е, това не ме спря да си измия косата сутринта, нали... с минерална вода ... Представлението беше пълно. Цирк. И ужасТ.

И изобщо, Love, без тебе е много ужасТно!

03 ноември 2007

Ден първи

Ех, Слънце... Ето и първият постинг, когато вече те няма :( Смрък.

Засега още нещата са под контрол: продължавам да не осъзнавам за колко време говорим, пък и ти цял ден ми се обаждаш и пишеш все пак... Всеки път като ти видя името на дисплея на телефона и се чувствам все едно пак съм на 7 годинки и съм получила още един подарък за Коледа :) А ти каза, че нямало нищо детско вече в мен...

Хех, исках да те зарадвам с резултата от мача днес (докато отегчено прецъквах каналите по-рано, случайно видях, че „наще” пак играят), ама... 0:0 . Е, нали знаеш, какво е казал оптимистЪТ. Затуй че, ше си трая :)

Четенето никак не върви днес. Дали заради температурата, дали защото все за теб си мисля. По едно време както четох, четох, четох и..........
......... изведнъж се събудих... В оригинал! :)
(Принципно) Казах си, че от утре съм сериозна (, ама...)

Е, това исках да ти кажа, Love, както и че ми липсваш вече много. Как можах да се привържа така, честно, и на мен не ми е ясно. Знам само, че ми харесва.