Въведения и обяснения малко

И понеже е редно сега да уча, а както знаеш, в такива моменти най-обичам да се разсейвам, ето още малко инфо за въпросния блог – така, за да не се чудиш съвсем какво пък е това чудо..

Общо взето идеята ми дойде преди около седмица – да ти направя блог-изненада докато те няма и после да ти го покажа... ако реша :) По-късно обаче си помислих, че вместо това бих могла да ти пратя линка още в началото, така че, когато имаш възможност и желание, да го проверяваш и да знаеш какво става с мен докато те няма. Е, разбира се, има и една егоистична причина зад тази хрумка – а именно, да мога да ти казвам, че те обичам и колко ми липсваш всеки път когато ми се прииска... Подозирам защото, че ще е доста често.. :(

Хмм, а после мизерниците от Промар ти се обадиха и казаха, че трябва да заминеш 2 седмици по-рано и ето ме на – вече „творя” кат замаяна...

Както може би се досещаш, цветовете за блога не са случайно избрани – макар и малко ярка, подозирам, че червено-бялата комбинация ще ти се хареса. (Разбира се, авторЪТ на блогЪТ си запазва правото на промени според вкуса, настроението и моментното пристрастие. :) Могат да се остават коментари, а освен това, имаш си вече и списък с линкове в дясно. Сайтът на „наще” е на първо място, ноу ясно :Р В момента не се сещам други какви линкове да сложа, но има време.

Миии, май е това засега, Слънце. Ех, как ми се иска да не заминаваш!

Първият постинг тук :(

И така, мило Слънце..

Ето че стигнах и до първия постинг в блога - малко по-рано отколкото очаквах и твърде по-скоро отколкото ми се искаше. Още дори не знам какво да правя с него - дали просто да го задържа за себе си като своеобразен дневник, за да не досаждам на околните с проблемите си от сърдечно естество (макар че тогава едва ли би просъществувал дълго), или да ти го изпратя, за да можеш да го четеш, когато ти се иска (и когато можеш), просто така - за да знаеш, че мисля за теб и те чакам. Или пък да ти го покажа, когато се върнеш? Чудя се дали идеята би ти харесала изобщо или пък ще решиш, че са момичешки лиготии (въпреки моите 150 точки... :).

Е. Така или иначе, това че заминаваш следващата седмица е факт, факт е, че ще ми липсваш ужасно много, факт е и този блог вече. Затова мисля да го използвам и да ти кажа, че много те обичам (и оттук), а дали ще го прочетеш ще видим нататък. Така че...

ОБИЧАМ ТЕ.