16 април 2008

5 месеца и половина, 72 публикации и безброй пропуснати удари на сърцето по-късно, или.. Последният постинг в блогЪТ

Мило…. Опитах се да измисля нещо, да ти напиша нещо, да ти кажа нещо.. но не ми се получава. :-/ Толкова много се вълнувам, че нищо не ми идва на ум, а и не знам то остана ли нещо не казано.. :-)

Затуй че тоз път ще съм кратка и докато Sonata Arctica си свирят (на тях се падна честта да са музикален фон на последния постинг в блога), ще добавя само това, че ако все още четеш и не си се отказал някъде по трасето, то тогава вероятно вече съм съвсем clear enough

You are my bloody luv.


15 април 2008

Ми...

Девет и 29 вечерта е. Преди някъде около 25 минути съм се върнала от работа; сложих малко дрехи да се перат; вече успях да вечерям (за втора поредна вечер – сандвичи, защото майка ми и сестра ми са на диета, което с други думи означава, че нищо не похващат); проверих ти разписанието в Интернет – така, за всеки случайл и с надеждата да е за последен път, поне за днес; прочетох най-новия пост в любимия си блог; и... ето ме – продължавам да мисля за теб без да съм спирала дори за момент.

Снощи не спах добре, както всъщност всяка вечер от последната седмица. Твърде много се вълнувам, че си идваш и явно толкова много емоции на веднъж не ми понасят. А ми се спи...

Днес цял ден раздавам на хората най-чаровните си усмивки, най-доброто си настроение, всичкото балговоление и добронамереност, на които съм способна. И те си мислят, че от всички хора на света, някак си най-много точно в този момент съм искала да видя тях.. Откъде биха могли да знаят, че всичко, всичко е само и единствено заради теб?.. :-)

Повтарям си, че трябва да спра с лигавните и да престана да те заливам със сладникаво-захаросани историйки за това колко прекрасно ме краш да се чувствам. Те дори на мен започнаха да ми идват в повече, но какво да направя, като точно докато си го казвам това и ме връхлита поредния “random unexpected burst of happiness и... аз пак пиша ли пиша... Та и сега по същия начин.

Започнах да се разколебавам дали да ти пратя линка за блогЪТ. Толкоз много откровения на едно място не е на добре. :-) Как така успяваш да измъкнеш такива неща от мен (всъщност дори не е нужно да правиш нещо, достатъчно е само да си помисля за теб), още не ми е особено ясно... Нещата, които не мога да контролирам ме плашат. А сега не мога да контролирам себе си, нито пък искам.

Ъъъ, за момент пак се изгубих в собственото си лирическо отклонение, но мисля, че най-важното все пак го казах – просто е с малко повече думи: Обичам те!


09 април 2008

Never before

Пак ме е обхванало едно от онези странни настроения, които все още не мога съвсем да разбера и които непрестанно се опитвам да опиша в половината постове в този блог, но някак си никога не намирам точните думи... И затова за по-лесничко ги наричам с обикновеното име „липсваш ми”... Или пък – „обичам те”. Жадувам те, искам те, мисля за теб, ако щеш – имам нужда от теб. И така до безкрайност. Мога да ти изреждам чувствата си до утре, но накрая пак няма да съм успяла да ти разкажа това, което всъщност имам предвид.

В един момент се усещам безтегловна и лека като перце, в следващия – така все едно съм направена от олово. Толкова много искам да си при мен, че чувствата започват да придобиват физически измерения, а физическите усещания да се превръщат в чувства. И това, че си идваш само след 9 дни няма значение. Нищо няма значение. Искам да съм с теб, но не мога.. Тук и сега.


06 април 2008

10 дена

Само 10 дена ме делят от момента, когато най-сетне ще мога да те прегърна наистина!! Честно, дори не успявам да го осмисля... До такава степен свикнах да те няма и да ми липсваш и да тъгувам по теб, че сега ми е просто непонятно, какво значи това, че си идваш... С почти налудничаво нетърпение очаквам да стане 15ти, така както вероятно само децата очакват да дойде рождения им ден. Превърнало ми се е в нещо като фикс идея, и каквото и да правя, където и да съм, с когото и да говоря – все ти си ми в главата и това, че си идваш след само 10 (9, 8, 7, 6....) дена!

От нетърпение и вълнение вечер не мога да спя, а през деня не ми се прави нищо освен това да те чакам.. И ако си мислиш, че това е новата дума за „не правя нищо”, изобщо не е така... :-) Всъщност точно обратното – непрестанно се опитвам да върша нещо, за да мога поне временно да си отклоня мислите на някъде другаде, да се съсредоточа върху нещо различно от теб и да спра поне за момент да си представям, как най-сетне наистина те докосвам (а не като безбройните пъти, когато съм го правила наум), и как най-накрая ти отново се превръщаш в нещо реално, а не просто най-прекрасната нереалност, която ми се е случвала досега... Дори притесненията за това, какво ще се случи с мен и теб, вече ги няма. Измести го едно голямо, безкрайно, нетърпеливо, влудяващо, натрапчиво, обсебващо очакване.

А дотогава има цели 10 дена...!


05 април 2008

смс римички

Непрестано гледам телефона – час по час,
Ала уви, от ден и половина нямам съобщение от вас. :-/
Та са притесниф и проверявам да не сте сърдити.
Ако е тъй, смирено молъ въ да ми простите.
Ако ли не, тогава да ви информирам:
Липсваш ми и чакам да си дойдеш,

от любов по теб примирам.


01 април 2008

Обичам те

Хей, Мило, знаеш ли онази игра, където двама души застават един зад друг и първият се отпуска назад свободно, а в последния момент другият трябва да го хване? Не може да не си опитвал поне веднъж като малък.

А случайно да знаеш как се казва онова чувство, което изпитваш точно преди да те хванат? Когато хем ти е страшно и много вълнуващо, защото може наистина да се удариш и тогава доста боли..., хем някак си знаеш, че човекът зад теб е там и няма да те остави да паднеш. Точно, когато си мислиш, че вече е твърде късно, той те подхваща.

Знаеш ли какво ми харесва толкова много в теб, Sugar? Чувството което ми носиш, че мога да разчитам на теб. Не за някакви велики подвизи и дела, а точно за малките ежедневни неща, които в крайна сметка ме карат да се усмихвам. Харесва ми това, че дори когато си правех експерименти в началото и нарочно не те питах искаш ли да се видим, ти винаги го предлагаше. :-) Харесва ми и това, че когато аз не успея да ти напиша е-мейл и се забавя, ти все пак ми пращаш писмо. Че когато не получиш sms от мен сутрин, просто ми пишеш ти. И това, че никога, нито дори веднъж, не ме остави да се чудя дали ще се обадиш, кога или как.

Харесва ми да знам, че си там и няма да ме оставиш да падна. Благодаря ти! За всичко и най-вече, че ме накара да вярвам в теб. Обичам те


25 март 2008

TMI Tuesday - 25.03.2008

TMI Tuesday - 128

1. Stubble... good or bad? How often do you shave?
Very sexy! .. on a man .. on a picture. For live performances I definitely prefer shaved.
How often do you shave? – Depends where. :-)

2. If someone shoves you up against a wall while kissing you, your reaction is?
Let’s play!

3. Did you ever own a fake ID?
No. What for? I was allowed in all clubs (as everybody else), could buy myself cigarettes (unfortunately) and drink alcohol as much as I like (sometimes I liked less, sometimes more :) long before I turned 18…

4. Have you ever played a game which may require you or others to disrobe?
Yep. It required and “I or others” did disrobe. Good that I wasn’t the worst player..! :-)

5. Have you ever had sex in the snow? Rain?
Nope.

Bonus (as in optional): Tell us about your last boyfriend/girlfriend?
Do you want to know about my last boyfriend or my last girlfriend? ;-)


О, чудо!

Sunshine, невероятно, но факт! :-) Днес получих е-мейл от SMSCrewMail!

След като им изпратих надлежно първо един е-мейл, а седмица по-късно и още един (за да им обясня колко невъзпитано и абсолютно недопустимо е цяла седмица да не ми отговорят на първия :), те взеха, че се впечатлиха... В отговор на запитването ми старателно написано на high-techsuper-kind-and-very-friendly English, където с ценни подробности (но накратко, за да не ги отегча) обяснявам цялата ситуация и как проблемът не е в storage capacity-то, защото туй вече сме го пробвали, те бяха така добри да ми изпратят следното много изчерпателно нещо:

Hi,

We are sorry to inform we do not provide SMSCrewmail support to public. Please kindly request the specific SMSCrewMail user to contact us directly with his userID number and specific problems.
Thanks.

Kian Beng Ong

Ма, Киан, приятелю, thanks very much и аз бееее! Що не каза така по-рано. Нищо, че “the specific SMSCrewMail user” може би изобщо не може да се свърже с вас, именно защото има проблеми с много милия ви SMSCrewMail support, и това му представлява един, така да се каже “specific problem”…


Мизерници! Взимам си думите назад. :-)


22 март 2008

Излияния

Направо не мога да повярвам, че остава по-малко от месец докато си дойдеш! Всъщност – точно 25 дни. Е, повече от три седмици е, но пък по-малко от четири. 15% от цялото време, което те няма; или казано с други думи – 3/20-ти. :-) Ако знаеш само с какво нетърпение те чакам, Sugar!!...

....и с малко страх.

Вероятно помниш разказа ми за деня преди първата ни среща и всичките ми вълнения. Мисля, че за втори път се чувствам точно по същия начин: колкото по-малко остава, толкова повече се паникьосвам.

Досега някак си всичко изглеждаше толкова нереално. Това, че те срещнах, това, че сме заедно, това, че трябваше да заминеш толкова скоро - преди поне мъничко да съм те опознала. Това, че дни след като бях научила името ти знаех, че стига да го поискаш, ще те чакам, колкото трябва. И това, че вече почти пет месеца имам най-прекрасната... позволи ми да го нарека „връзка”, която съм имала, но тя е сякаш не с истинския теб, а по-скоро с някого, който е винаги тук и наблизо, а в същото време – все някъде там... Спомени, сънища и желания са се смесили в главата ми до такава степен, че започвам да не различавам, кое е реалност и кое не.

Непрестанно се питам наистина ли би могло да е толкова хубаво и с притеснение чакам момента, в който ще се събудя. Хлътнала съм до уши, и още сто пъти по толкова, и страшно много се тревожа, че something might go wrong. Та ние се познаваме от два месеца само, на практика. Сърцето ми не спира да ми повтаря колко много те обичам! Умът ми – колко малко се познаваме в действителност.

И ме хваща страх. Ами ако не ме харесаш? Таква каквато наистина съм – и с хубавите и с лошите си черти. Замислям се, че все още дори не сме се карали (а и кога??), и започвам да се чудя дали би ме наричал Goddess of Love, и след като ме видиш разярена... :-) Философията ми винаги е била, че в разумни количества караниците са нещо нормално и дори полезно, защото хората научават нови неща един за друг и как да се нагаждат. Ами, ако това, което научиш за мен, за теб е твърде.. неприемливо? Какво ли бих научила аз?

Цял куп въпроси се блъскат из съзнанието ми и не ми дават мира. Копнея те, жадувам те, обичам те, липсваш ми до безумие, искам да си дойдеш час по-скоро... и в същото време все повече ме хваща страх, защото чувствам, че този път имам какво да губя. Теб.


12 март 2008

На глас

Кога точно разбираш, че си обикнал някого? Колко време всъщност трябва да е минало откакто сте заедно, за да не прозвучи глупаво, прибързано или безпочвено едно „обичам те”? А как да прецениш кога е подходящо да го кажеш - хем без да стреснеш другия, хем преди да си се пръснал от напрежение - докато думите сами напират отвътре и искат да излязат навън още сега, да прозвучат във пространството ясно, отчетливо, час по-скоро да стигнат до сърцето му... а теб още те е страх, че вероятно твърде прибързваш със чувствата, че може би няма да ти отговорят със същото.

Мислиш си, по-безопасно е да изчакам. Защо да правя първата стъпка, да рискувам, да се страхувам. Просто мъничко ще изчакам, а като му дойде времето ще кажа „и аз”.. Е, не е съвсем като да кажеш „обичам те”, не толкова вълнуващо, но все пак... толкова по-безопасно.

Дори сега, след като сто хиляди път съм ти го казвала, писала и изпращала в sms-и, след като съм сигурна, че и ти би отвърнал със същото, и когато знам, че по-споделена любов от това просто не бих могла да имам, все още се притеснявам да си призная. А то какво ли пък толкоз има да си признавам.

Дали би ми повярвал, ако ти кажа, че още първия ден, когато те видях вече знаех, че искам теб? Че когато си тръгвах от California бях вече влюбена до уши, а онази първа вечер у вас... те обичах? Какво пък. Толкова много неща ти казах, защо не и това. Май тогава за пръв път най-силното ми желание се срещна с най-голямото ми притеснение. И там, загледана в стената, сгушена в прегръдката ти, с гръб към теб, десетки пъти повторих „обичам те”. Но нито веднъж на глас.

08 март 2008

8-мартенско :-)


How come u make my day so bright,
And all it takes is single sms or call?
U fill my heart with joy, my life - with light,
With every passing day I love u more and more!


04 март 2008

Лятно-есенно, есенно-лятно..

Замириса ми на лято..
Едно такова – есенно-лятно. Хем топло, хем някак прохладно, уж се прибирам към къщи от работа, но някак си имам чувството, че съм на разходка. Ето на, вървя нагоре към Валентина и ми минава през главата да ти се обадя, така – просто да чуя гласа ти. Случайно да ти се иска да ме видиш тази вечер? :-)
После минавам покрай Валентина, спомням си първата ни среща и колко хубаво беше... Хм, ама ние нямаме ли пак среща днес? Точно пред Валентина.
Подминавам я, продължавам нататък. Някакъв раздърпан младеж, малко след цигарения магазин, нещо ме гледа и се подсмихва. Какво ме гледаш бе! Я не ме занимавай, че бързам. Имам среща.
Стигам до Обращача, пресичам. Ех че накриво е спрял тоз ама.. К’во като е с джип! Ей сега, като минем с Жоро оттука и си представям как ще се ядоса.
С Жоро... Ей сега като минем оттука. Че аз защо се прибирам към къщи тогава, нали отивах на среща.

Есенно-лятно казваш, така ли? Ма ние сега не сме ли март.


02 март 2008

Home alone

“… It’s too late to apologise, It’s too late…” вият One Republic (които и да са те, досега не бях ги чувала), и макар да няма за какво да се извинявам, поне така се надявам, наистина вече е мъничко късно. Е, не много – някъде към 21:30 само. :-)

След като днес чистих, прах, пазарувах, готвих, писах ти писмо и после писах реферат, ето че най-сетне дойде време и за нов постинг в блогЪТ. Не съм съвсем сигурна какво искам да ти кажа този път. Просто искам да ти кажа нещо. Нищо. Каквото и да е...

Аnd ...” When I'll say that something
I want to hold your hand,
I want to hold your hand,
I want to hold your hand.”….

Хм, още една песенка. :-) Откакто те срещнах, имам чувството, че всичките ми дни преминават като песен. Ту весела, ту тъжна, ту ... много тъжна. Ту толкова красива, че докосва сърцето ми без сама да разбера как и кога, а щом музиката спре да свири дори и само за миг, копнея за нея така, както не съм за нищо друго.. Понякога ме хваща страх. Започвам да имам нужда от толкова много неща, за които доскоро си мислех, че мога и без тях. Най-вече от теб.

И някак си неусетно малката ми „ваканция”, каквато мислех, че ще бъдат трите дни усамотение докато наще ги няма, се превърна в поредните три дни без теб. И сега, когато имам цялото лично пространство на света, единственото което всъщност искам е ти да го нарушиш...


25 февруари 2008

I have no fear

Do you know You make me happy dear?
With you life looks so fine and clear.
You make all doubts and worries disappear –
As long as you are mine I have no fear.

(И тъ обичам :)


23 февруари 2008

Tears in Heaven

Снощи малко плаках.

От два дена нещо ми става и ми липсваш така ужасно, безумно, неописуемо много, че ми е трудно да се контролирам. Каквото и да правя все ти си ми в главата. Непрестанно си проверявам пощата, GSM-a, все слухтя да не би телефонът вкъщи да звъни. Сърчицето ми беше зажадняло за новинки от теб!

И после си пуснах онзи филм - казва се Michael Collins (сещаш се, в него става дума за един Майкъл Колинс), който не само че беше крайно впечатлителен, но и доста тъжен, тъй като накрая на въпросния Майкъл Колинс първо му умира най-добрият приятел особено драматично, а в последствие убиват и самия него – точно докато годеницата му си избираше сватбена рокля... И аз съ разчувствах.

В момента, в който филмът свърши, в главата ми пак остана само и единствено ти. Както си бях самичка и вече добре завита в леглото, си представих, или може би трябва да кажа “си спомних”, чувството да те усещам по себе си докато цялата съм се сгушила в тебе точно преди да заспя... И тогава вече не издържах. Усетих една сълзичка да се стича по бузата ми, после още една... И после още доста.Оставих се да си поплача на воля, защото обикновено после поне ми oлеква. По едно време сълзите свършиха, мислите за теб – не, и съм се унесла. Накрая дори те сънувах.

А днес, днес получих третото ти писмо на хартия и най-тъжната ми вечер откакто те няма някак си чудодейно се превърна в най-щастливия ми ден! Обичам те, Жоро! Безумно, безрезервно, до болка... Благодаря ти за прекрасния начин, по който ме караш да се чувствам, и за всичкото щастие, което ми донесе през последните месеци!

Така че... може и да са tears, но за мен са tears in heaven.

20 февруари 2008

ПълнолуДие

И тъй...

Напоследък нещо писането в блогЪТ не ми върви. :-( Не защото си спрял да ми липсваш де, или защото не мисля за теб, или защото нямам какво да ти споделя.. Просто нещо имам смущения в музата, така да се каже, последните 2-3 седмици. На няколко пъти вече сядам да пиша нов постинг, но накрая вместо това все се получава е-мейл. Което все пак не е лошо. Само малко се притеснявам, че като не разпределям безумията пропорционално между мейлите до теб и блога, а всичките ти ги пращам наведнъж, току-виж съм се издала, и ти най-сетне си разкрил, така усърдно пазената ми досега тайна. А именно – че съм пълно ку-ку. :-)

Ваня вече няколко пъти задочно ти съчувства. Казва, че имаш късмет, че още не знаеш що за откачалка съм. Аз пък смятам, че в случая аз имам късмет... :-) Мислех, че това състояние е откакто съм в университета – все пак толкоз много учене и работа, все някъде трябва да избие нали... :-), но май се оказва, че не е точно тъй. Онзи ден, докато бърсах праха в стаята и без да искам бутнах една картина. Една такава с черешки, точно над леглото ми – може случайно да си спомняш. Както и да е. Като я бутнах се сетих поне да взема да я позабърша и нея малко, и я откачих. Цялата картина, обаче, отзад е изписана с пожелания за един мой рожден ден – не помня 9ти клас ли бях, 10ти ли. Та там, именно прочетох какво мислиш? Следното: „Пожелавам ти да бъдеш и за в бъдеще такова бясно куче, каквото си и сега! / Ани”.... Не знам какво пожелание може да е това за рожден ден, но ми се струва, че явно се е сбъднало. По-лошото е, че се оказва, че my mental disorders явно датират от доста по-рано, отколкото си мислех... Поне от 19 Нов 2001, нали. :-)

А докторът уж каза, че нищо ми няма! (Ма ше се оправя.. )

И като споменах за доктора – утре съм на зъбар пак. Е, ако мине така приятно, както и миналия път, ще взема да си променя мнението за ходенето на зъболекар и да почне да ми харесва.
Е, какво се чудиш? Нали вече ти казах – не съм наред. :-P


14 февруари 2008

Will you be my Valentine?

Sometimes I feel that blue –
It even makes me rhyme!
I am so much in love with you..
Will you be my Valentine?

You asked me in a sweetest rhyme..
To you the answer should be clear-
I'd love to be your Valentine!
My day is colourless without you, dear :/

I could only dream that you'd be mine
But did you feel the spark between us?!
When I saw you- stunning, a little shy and, oh, so fine-
Before too long I found in you my Venus!


Писмото, Мило, е оставено в Промар already,
не бих пропуснала да го предам навреме!
Трябва малко само да потрайти -
поредна порция безумства ще получите на 19ти.

Но нека кажа нещо и по отношение
на вашето стихотворение
(относно неприличното ми предложение):

Did I feel the spark, you ask...
Усетих я и още как!
Направо беше токов удар, ако питаш мен -
сърцето ми бе твое още него ден!
Чаровен, духовит и мил,
завъртяхте ми главата с сексапил.

(И тъй)
Обичам те - ти знаеш вече,
и макар да си така далече,
пращам ти целувки много!
Чакам да си идваш скоро, Жоро!


Complicated :-)

Свети-Трифон-Валентин

:-) Честит празник, Мило, каквото и да си празнуваш!

Аз, в духа на неизменния си скептицизъм към голяма част от празниците (за справка можеш да се обърнеш към Коледния ми постинг), реших, че днеска не празнувам нищо.

Трифон Зарезан, колкото и хубав български празник да е, мен не ме влече особено - аз пия бира ;-) А и не съм съвсем по зарязването... (Затова пък съм брала грозде до втръсване, но то е друга история.:)

Свети Валентин... Как да ти кажа. Не мисля, че досега съм имала наистина причина да отбелязвам и този повод. Е да, вероятно всички двойки би трябвало да празнуват на този ден .... в един идеален свят. И ето че когато най-сетне реших, че тази година и аз имам защо да го за-/от-бележа, главната предпоставка, повод и причина за това не е налице... :-/ Как точно се празнува Денят на влюбените, ако между теб и любовта ти има ... около един континент и половин океан? Пресметнато на око с помощта на Google Maps. Как се „настройваш романтично”, и как забога „подаряваш на любимия си най-страстната целувка”, което цял ден ни съветват по радиото?!

Ми как... Пишеш му, че го обичаш, че ти липсва и че мислиш за него. Казваш му, че нямаш търпение да си дойде, и наистина нямаш търпение. Евентуално, пишеш му и някоя друга римичка – така, с надеждата поне да го усмихнеш (за „празника”), твориш сълзливи постинги в Интернет и чакаш да ти се обади. А накрая осъзнаваш, че всичките тези думички са меко казано слаби и все пак си наясно, че други не можеш да измислиш. Остава да се надяваш, че той все пак някак си, въпреки половината-океан-и-около-един-континент, въпреки недомислиците, които му пишеш по някой път и въпреки всичко останало, знае... Ти знаеш ли, Жоро?

Обичам те, липсваш ми, мисля за теб! Нямам търпение да си дойдеш!! :-/

А аз, в духа на неизменния си скептицизъм към голяма част от празниците (за справка можеш да се обърнеш към Коледния ми постинг), реших, че днеска не празнувам нищо. Е, почти...


12 февруари 2008

TMI Tuesday - 12.02.2008

TMI Tuesday - 122

1. what's the sexiest gesture a person you are sexually interested can make?
Be around. :-)

2. what are 3 inevitable things about you?
- conflicts (virtually, about everything)
- stubbornness (well, some call it perseverance
)
- addictiveness (might be about anything or anybody)


3. how many types of orgasms have you experienced?
Mmm, let me see... 3. That is if we don’t count the various combinations. Should I also include mental orgasms here? :) Then 4, and the number of combinations rises dramatically.
I just thought of a 5th type - fake ones. I "had" those a couple of times too.

4. what asset do you have besides the physical and the material?
Brilliant mind, big heart and .. uhhhh, unending modesty? :-) Unfortunately all of them are beyond my control, which means they switch on and off whenever they want.
Speaking financially, that’s called high-risk assets and in my humble opinion, no matter how much you hedge, it’s going to burst - sooner or later.


5. what do you want . . . . now?
My boyfriend. Immediately!

Bonus (as in optional):describe a sexy mind.
I have no idea what this is. My guess: the mind of the person you are in love with?


11 февруари 2008

На лекции

Ми какво да кажа. Първоначалният замисъл всъщност беше за постинг, не за римичка, но докато си подхвърлях идеята из главата (някъде между Същност на финансовата криза и Етапи на икономическия цикъл), тя римичката взе че дойде от само-себе-си. :-)


Добро утро - лека нощ

How long more will I reply "good night"
To your "morning" messages and calls?
Evening dusk & dark opposed to light,
One wakes up, to sleep the other goes.

You "won't be travelin' a lifetime", yes I know.
And yet, it makes me feel so blue and low.
And I miss you, *love you*, thirst you so..
I have longed for none like this before.


05 февруари 2008

TMI Tuesday - 05.02.2008

TMI Tuesday - 121

1. By what nickname(s) were you known as a child?
My name.

2. Do you have a favorite poem and, if so, what is it? Recite it (or a snippet) here, please.
No. But I have a favourite person to write “poems” about.

3. What is your greatest regret in life, something that you failed to do that you wish you did?
I don’t regret anything in my life. It might not be perfect but it’s great.

4. You are tired and hungry, but it's too late to cook. If any snack food were available to you, what would you choose and why?
Sandwiches. Always sandwiches.

5. What is the oldest item of clothing (not jewelry!) that you wear regularly and what do you love about it?
My chequered, red-and-yellow, 100%-cotton, to-wear-at-home shirt. The most comfortabe piece of clothing I ever had.

Bonus (as in optional): Name a movie or TV show that changed your thinking or behavior.
I’d love to think that television cannot change my thinking or behavior. Best movie of all times – Braveheart.


03 февруари 2008

Айде стига толкоз музика

Ми, връщаме се на варианта без музичка. Нещо твърде бързо взе да ме изнервя. :-)

**

Усещането, че те няма,
пак залива цялото ми тяло...
Очите ми за твоите гладуват,
сърцето ми за теб е зажадняло!
Да съм в прегръдките ти
непрестанно си мечтая.
Имам нужда да ти кажа:
обичам те, и как ми липсваш,
и колко много те желая!

01 февруари 2008

Sugar

И тъй, блогЪТ вече си има и музичка. :-) Не съм сигурна доколко ще ти се хареса, но аз мисля да си я задържа засега.

Apart from that, отново сме петък и още един уикенд започна без теб преди малко... Вече не сте на пристанището в Paita, и не мога да установя даже sms connection. :-( Е, разбира се, остават е-мейлите. Но... не ми стига. Дори да можех да ти напиша всичките е-мейли на света, да ти изпратя безброй смс-и, и да ми се обаждаше всеки ден – пак нямаше да ми е достатъчно.

Ужасно, до болка, безумно, влудяващо – липсваш ми много!...


Идвай си!!

Не ще успея тази пролет
да поднеса любимите ти нарциси.
Далече е април, далеч е моят полет,
наместо теб писмата ти държа сега в ръцете си...


Да но лятото ще бъдеш тук, нали..
Ще се печем под топлите лъчи,
любов ще правим до зори,
(добре де – докато се уморим :),
ще слушаме в Каварна рок звезди,
и ще ме караш да се смея със сълзи.
Безкрайно те обичам, разбери!
Тъй че само се върни...


31 януари 2008

TMI Tuesday - 29.01.2008

TMI Tuesday - 120

1. Would you stay in a relationship with an physically unfaithful partner?
Most probably not.

2. Would you stay in a relationship with an emotionally unfaithful partner?
Definitely not.

3. On a scale of 1-10, how important is the recognition of birthdays to you (your's, a friend's, a partner's)?
Quite, when it is of/from a close to me person.

4. When you have a "toe-curling" orgasm, do your does curl up, or down?
When I have toe-curling orgasms, my toes are the last thing I care about. So the answer is - dunno. ;-)

5. Every one has a pet peeve, tell me one of yours.
Being told what/how/when to do anything, even if it is with best intentions.

Bonus (as in optional): Name someone famous who you have no sexual interest in but would have sex with just to brag about it?
I wouldn’t have sex with anybody for the sake of bragging.


30 януари 2008

Най-страхотния мъж на света!

Съкровище...!! Преди няколко часа получих писмо и букет цветя от теб (добре де - задочно, чрез Драго) и съм във див възторг!!! :-) :-) :-) :-)
Направо ти paste-вам писмото, което току що ти изпратих. Просто не успявам да намеря думи....


Аххххххххх!! Слънчице!!

Как е възможно обясни ми, за секунди тотално да ме изкараш от равновесие (в хубавия смисъл), да ми забъркаш такава каша в главата, че чак името си да не помня, и накрая да ме накараш да се чувствам радостна, въпреки че точно преди 5 минути съм излязла от зъболекарския кабинет?! И това, без дори да съм те чула по телефона! От утре тръгвам с два големи камъка в чантата и няколко по-малки в джобовете – инак току виж съм полетяла от щастие.. :) :) ***

Благодаря ти съкровище за писмото ужасно, безкрайно, супер, ултра, мега, страхотно много!! Нямам думи да изкажа просто как ме зарадва! Тъкмо излизам аз от зъболекарския кабинет и проверявам телефона за пропуснати обаждания (щот малко съ наложи да поизляза от работа, нали..), когат гледам – някакъв си непознат номер ме е търсил. Ти знайш, аз таквиз обикновено ги отсвирвам, ма тоя път, нещо явно ме човръкна и ми стана любопитно кой и за какво пък ме е търсил. И тъй – звъня аз обратно на въпросния непознат номер и вдига някакъв си младеж. Вика ми – Здравей, Надя ти ли си? – хмм, съвсем се озадачих. Ми да, аз съм – казвам - с когоо говоря, моля? Той: Драго, на Жоро колега... Аз: УРАААААААААААААААААА!!! Имам си писмо от Слънцето!!! Няма начин да е друго. Ураааааа! (Разбира са, наум само си го казах туй.) И някъде тука вече си бях забравила и името и ЕГН-то и заъболекарката... След туй съ разбрахме да съ видим малко по-късно с въпросният Драго и с приятелката му Гергана, щото... имал да ми предаде писмо от тебе – спициално, лично. Еххх, и това ако не е щастие, какво е тогава?! :-) Полу-вървейки, полу-с танцова стъпка се връщам аз на работа, ма сещаш са – в главата ми е миш-маш, нищо не мога да свърша. Всъщност от въодушевление и нетърпение, да ги човъркам в нелогични опити да убия малко време още, .. си разглобих очилата. Без да искам (и не ме питай как, щото не знам) си развих едното винтче дето ми държи стъклото и то... пляс, падна на бюрото. :) Естествено, сглобяването се оказа доста по-трудно от разглобяването, поради което до края на деня бях принудена да карам без очила – демек, всеки път като погледна монитора да се чувствам като прилеп. Ма това е без значение, отплеснах се от главната тема! А именно – по едно време ми звъни твойто колега Драго и казва, че е долу – много мил младеж между другото, чак до работа дойде! Слизам аз и кво да видя, той, със нея. И ми носят букет!! Представяш ли си – specially for me от Милото...! (Макар и задочно.) И писмо!! (By the way, много хубав букет беше избрал – жълто с оранжево – точно любимото ми. :) Направо съ втечних от възторг цялата и съ разлях по плочките...е, образно казано. Няма тъ излагам пред колегите, я! И тъй... После не мога да сваря да отворя плика да видя, какво си ми писал! Остайх Косьо сам да си прави там ... каквото си прави (щото даже и това не помнех), Поли – да вдига телефона, а аз си се настаних най-удбно на диванчето на рецепция два етажа по-долу, и си прочетох писъмцето от тебе. После го препрочетох. Няколко пъти. :) Не мога да опиша просто как и колко и по какъв начин се почувтвах – няма и да се опитвам... Веднага исках да ти благодаря и да ти кажа, че много те обичам, затуй ти пратих смс, ма още нямам delivery report – явно, че не сте пристигнали у Paita yet.

Между другото, да Фметна само, че и наще у къфщи много се зарадваха на жеста (писмото не съм им го чела, ма и да не се надяват...! :) и мамЪ каза, че си много мил и досетлив, а татИ – че си направо нетипично внимателен (което е комплимент, бтв :)! И изобщо – прекрасно! Чудесно, перфектно, идеално, страхотно, невероятно! (Не ми личи много, във какъв възторг съм, нали? :-П)

Мислех да ти разказвам как е минало и при зъболекарката днеска – нещо като intro за филм на ужасите се получи – ма ще го оставя за следващото писмо, Мило. В момента съм в твърде еуфорично състояние да говоря за такива тривиално-досадно-ужасни неща. Сега ми се говори за тебе. За това как ме радваш, и как ме караш да се чувствам, и колко ужасно много те обичам!!

Only, truly, wholly – yours / H.

28 януари 2008

И още римички

Знам, не ти съобщавам нищо ново,
дано не те разсейвам с този смс,
ала ми липсваш, Жоро, толкоз много,
и ми е нещо малко тъжно днес...

27 януари 2008

YOU is all it takes to make me happy

Ах, че съм щастлива!! :) :) :)

Вчера сутринта (мое сутринта, твое баш в полунощ), разбрах, че си ми получил пратката. Как да не се радва човек?! С такова нетърпение чаках този момент! На практика – още от преди Коледа... Чудех се дали ще ти хареса подаръка, дали ще се зарадваш на писмото, дали ще ти е интересно. Дали ще те усмихна.

А то какво стана... Накрая ТИ усмихна мен и то нямаш представа колко! Да знам, че наистина съм те зарадвала, че съм те трогнала, .. че съм те просълзила... Караш ме да се чувствам по неописуем начин!

Ми само за едно по-хубаво нещо от това се сещам, Слънчице, но и то ще стане - април месец. Нямам търпение да си дойдеш!!


По този повод, ето още една римичка:

To only you I ever gave
So far away to take my heart.
Now I ask you – keep it safe,
Otherwise I’d fall apart…


And it’s true. And I love you. I LOVE YOU!


26 януари 2008

Лежерно

…” ‘Cause when it's all for one it's one for all.
When there's someone that should know
Then just let your feelings show
And make it all for one and all for love”


... както в момента Bryan Adams пее, докато аз мързеливо пощраквам на клавиатурата, вече в полу-сънно състояние, а Гълъбин с любопитство изучава една ябълка на бюрото ми от близо 5 минути.

Преди малко се бях тъкмо наканила да си лягам, но после реших да хвърля едно око на разписанието ви, дали сте пристигнали вече в Каляо. А то се оказва, че ще се забавите още с ден и ще стигнете там (чак) на 26ти. :-/ Знам, звучи доста глупаво, но някак си се почувствах така все едно не си на друг континент, а направо на друга планета... И изведнъж пак ме изпълни онова странно усещане, когато нещо така ме пристиска отвътре и иска да излезе навън, но някак си не може; и когато напрежението е толкова силно, че липсата ти е абсолютно физическо изживяване и боли, сърби, щипе; когато почти те усещам по кожата си, а всъщност е само непреодолимото желание да мога да те докосна; когато чувам гласа ти, а теб те няма. Когато ми липсваш до полудяване.

Хваща ме страх направо. На моменти усещам мириса ти и просто оставам без дъх.


24 януари 2008

Да живей SMSCrewMail !!

Три пъти ура!

Цели два деня откак имаш поща там, Слънце, и на мен МНОГО ми харесва!

Вярно че мога да ти пиша само 1380 знака на един път, и че трябва непрестанно да си пускам Word Count-a на Word, ама туй са "бели кахъри". Важното е, че вече мога да ти снасям интересните новинки (като туй, че днеска си взех изпита по право с 5!) когат си поискам, а не да чакам да събера обем и да мине малко време от последното писмо, че да не каже капетанот ви, че прекалявам. Както днес ти написах (с щедрото спомоществователство на SMSCrewMail ъв корс) - накрая може и да съжалиш, че си ми дал адреса, нали... ;-)


Обичам те!


Снощи пак те сънувах :-)

Харесва ми понякога да те сънувам,
защото мога истински да те целувам.
И когато се събудя още да усещам
по кожата докосването ти горещо..


19 януари 2008

Turn me on

По сценарий постингът тук трябваше да се казва „3те неща, с които ме възбуждаш”.
Бях почнала да го пиша и даже бях стигнала до средата, когато осъзнах, че всъщност няма никакъв смисъл. Защо да ти пиша за 3те неща, с които ме караш да те желая, когато всъщност те са много повече.

На практика, възбуждаш ме с всичко. Подкосявал си ми краката само с едно докосване. И даже - само с поглед... (Хмм, дали трябваше да си признавам...?) Начинът по който звучиш; по който вървиш; това как се държиш. Нещата, които ми казваш, и тези, които понякога не ми казваш. Мирисът ти. Усещането за теб върху кожата ми... Губя контрол без дори аз самата да разбера как.

Ще прозвучи ли глупаво (клиширано?, невъздържано?, детско?), ако ти кажа, че да бъда с теб е по-страхотно от всички, с които някога съм била, и от всичко, което съм пробвала? Че дори сега, докато пиша това, ужасно много те желая!

Все още се притеснявам малко да ти говоря за тези неща, а и не знам как ще го възприемеш. Не ти ги казвам, за да те лаская, нито пък в някакви безсмислени опити да те предизвикам да кажеш, че и за теб е така. (Още дори не знам дали в крайна сметка ще ти дам да прочетеш всичко това.) Просто ми се искаше да споделя.

Даже там, където бих могла да бъда с всеки мъж или жена, които пожелая, и да направя каквото и да е, стига да поискам – в собствените си фантазии – аз пак съм с теб.


17 януари 2008

Miss you...

Обичам те! На всички май е ясно...
Усещането да те няма е ужасно.
Тъгата нещо ме е хванала на тясно -
липсваш ми, Съкровище прекрасно!


15 януари 2008

Способи и методология на снегопочистването в гр. Варна

Този постинг у блогЪТ, Мило, идва, за да ти разкажа малко за снега, за който ти така ни завиждаш, обстановката по улиците от последните две седмици и неистовите усилия на общината да почисти града.

Разбира се, за да стане това, все от някъде трябва да се почне. И разбира се – това ще е от центъра на града. Хванала логиката на нещата, още преди седмица нашата мила родна община се заема да почисти централния площад пред шадраваните. За целта е изнамерена от някъде машина за .. всъщност не изглеждаше на машина за ринене на сняг, а повече просто на машина за ринене...но все пак машина е изнамерена, и една вечер къмто 8:00 хората се захващат да чистят. Всичко това аз знам от крайно достоверен източник, т.е. Аз, тъй като точно по туй време се намирах на именно този площад и се опитвах да се добера до вкъщи.

И така, в продължение на няколко дена, все същата машина се появяваше на все същото място да прави все същото нещо – да чисти снега пред фонтаните. И ако вече се питаш защо толкова време все там, веднага ще ти отговоря. Всичко се свежда до способа и методологията на снегопочистването, Слънце, сътворени вероятно от някой световно непризнат гений. Всяка вечер, след като снегът бъде изринат, той при никакви обстоятелства не бива да бъде извозен! Практиката показва, че е далеч по-добре да бъде струпан на няколко купчини пръснати randomly из центъра, така че на другия ден хората спокойно да могат да минават отгоре му, да газят върху купа, и до вечерта той да е почти равномерно разпределен по продължение на цялата улица отново. (Това създава и един допълнителен ефект – нещо като бонус – целият център е изключително приятно хлъзгав на пипане – и с ръка, и с крак... а и с г-з, като паднеш. Което е почти неминуемо.) Та след като снегът е вече подходящо пръснат и добре размазан по цялата улица, на сцената отново се появява нашата познайница – ринещата машина. Процедурата се повтаря с прецизна точност, и евентуално само местата на новите купчини сняг са малко по-различни – прави се с цел разнообразяване на landscapе-a.

Те така. Сигурна съм, че веднага щом успеят да оправят центъра, ще минат и по останалите улици. Гаранция! И не разбирам защо хората са толкова непрозорливи и непрестанно ги обвиняват в липса на старание. Ми ето – днес сутринта вкараха и нова сила в борбата със снега – т.нар. роми-с-лопати. Успехът ни е в кърпа вързан.


10 януари 2008

TMI Tuesday - 08.02.2008


TMI Tuesday - 117

1) Do you have/ever had any dating or sex superstitions? (Wear 'lucky jeans' on first date, always light a vanilla candle, etc.) If so, what are they?
Nope. But I’ve had lots of pre-dating apprehensions – this Sept especially.

2) If you were stranded on the old deserted island, and a genie appeared who could only grant you one wish -- to bring one of the following people to join you, who would it be? Your spouse/significant other, an unrequited love or some person you've had a crush on, an old/past love, your best friend.
My significant other.


3) Tell us "weather or not" you're in the mood -- how does rain, snow, sleet, scorching heat, sweltering humidity etc. affect your libido.
In one and the same way – increase it. Scorching heat and sweltering humidity might be sweaty experiences though..


4) Are you a crying drunk, an angry drunk, a 'I'm drunk, let's screw' sort of a drinker? (And, if you do not drink -- which one of those things is the reason?)
I’m “Let me talk all night” drunk – you just can’t make me shut up.

5) Who turns you on the most & why: the activist, the author, the care-giver/healer (nurse, doctor, masseuse, herbalist, chiropractor etc.), the comedian, the educator (professor, teacher, mentor etc.), the model, the musician, the politician, the scientist?
The sailor? ;-)


Bonus (as in optional): Looking back, what's the one thing you've done which was supposed to be erotic, but didn't quite work out?
Probably there was such but I can’t remember. I can tell, however, what’s the one erotic thing I’d do, if I wasn’t so worried it actually won’t quite work out – striptease.


Желание

Само ако знайти как въ ИСКАМ...
Желая силно в вас да се притискам...
Как ще карам до април не знам,
к’во ти мисля – чак ме хваща срам..!
(Но не чак толкова голям.)


09 януари 2008

Ужасно х 2

Така и не намериха повече оцелели от „Ванеса”.. Всъщност така и не намериха никого повече. Ужасно!


07 януари 2008

пУдаръци!!

Ураа!! Слънчице! Познай какво е туй тука на картинката, Мило!

Е, разбира се няма как да познайш – нали още не си го виждал... Ама кат четеш тез несвързани бръщолевеници, вече ще си и предполагам си се светнал, че ...

... това не може да е нищо друго освен именно една от първите странички за твойто подарък от моя милост по случай рождения ти ден (и Коледа и Нова година :-P)..

Не знам дали на тебе ти се е харесал, Sugar, (няма и как да знам, я, кат’ се има предвид, че даже още не съм ти го подарила, т.е. изпратила), ама аз му се радвам като че на мен ще ми го подаряват! :)

Разбираш, не ни се случва всеки ден, на мен и моя милост де, да прайм таквиз неща и затова, може и да не е съвсем пирфектну (както би ми се искало), но пък е с толко много любов правено, че надявам се, ще ми простиш... И си е specially for you! **

Ми, това исках да споделя, Love. Нямам търпение вече да го видя готово!!


05 януари 2008

Ужасно.

Вече три дни откакто български кораб потъна в Керченския пролив. От 11-членен екипаж само един е спасен, двама – намерени мъртви. Осем моряка се намират незнайно къде – живи, а може би не...

Направо ще се побъркам от притеснение!

Знам, че вашият кораб няма абсолютно нищо общо с Азовско море. Та вие дори не сте от тази страна на Европа (и слава Богу!!). И все пак... Само мисълта, че изобщо някъде по света, някога, на някого нещо подобно се случва, и че случилото се можеше да е и близо до вас ме кара да си губя ума..! А едно подобно напомняне като нещастието с тия момчета направо ме смразява. Горкичките...

„Новината” научих на работа. До края на деня почти нищо повече не можах да свърша, просто се побърках от притеснение по тебе. На всичкото отгоре се случи точно на рождения ти ден! Всъщност добре, че беше именно тогава. Ако не бях сигурна, че следобед ще ми се обадиш, честно, не знам как щях да изкарам.


Непрестанно се тревожа за тебе, Слънчице. Дори нямаш идея колко. Намразих „Нищото” и в червата... Преди, когато се загледах в празното море виждах необятност, неизвестност, свобода, чудех се какво ли има там – точно зад хоризонта. Сега като погледна нататък и нещо ми се обръща. Вече знам какво има – ти.

Дано поне още някой да се спаси, дано ги намерят по-скоро! Не искам да си помислям дори през какво преминават семействата им в момента.


03 януари 2008

^*^ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!! ^*^

Ехооо, Слънчицее-е.. Честит рожден ден, Мило!!

Знам че ще прочетеш това с минимум три месеца закъснение, но няма значение, защото нещата, които ти пожелавам не са само за днес, а за винаги! Първо и много важно: да си ми жив и здрав! Второ и поне толкова важно също: да си ужасно, безумно, прекрасно щастлив! Да си все такъв чудесен мъж, какъвто си – и на 31, и на 41, и на 81! И накрая, но не и по важност – да си……. идваш скоро!! (По-скоро, най-скоро! :)

Обичам те много! Целувам те! Прегръщам те!


И разбира се, накъде без малко римички:

Хай честито и от мен,
Мило, за рождения ти ден!
Да си жив и здрав, щастлив,
все тъй умен,
талантлив!
Винаги да си засмян,
Да порастнеш най- голям! :-)


02 януари 2008

TMI Tuesday - 31.12.2007

TMI Tuesday - 116

1. Last week was "The Most Wonderful time of the Year", but what are your favorite 2007 memories?
Countless hours on the beach this summer, 3 weddings and meeting one special person in Sept. Not in this order exactly.

2. What is the best thing you learned in 2007?
International Finances, Bank Accounting, Trade Law, Financial Analysis… Kidding of course. (But yes, I did study them all.) Best things I learnt in 2007 are two:
- I can deal with and be good at much more than I thought (from professional point of view);
- After all, there is a person in this world (a real one :) I’d gladly love. Then I learnt his name.

3. On a scale of 1-10, how good was your 2007?
11

4. What is your wish for 2008? What is your wish for someone else for 2008?
I’ve got everything I want. There’s probably just one wish I have – to be April already.

5. If you knew that you were going to die in 2008 what one thing would you do?
I am not going to die in 2008.

Bonus (as in optional):Do you make New Year's resolutions? What is/are your's for 2008?
I usually don’t but I got one for this year – to quit smoking. And I am on the way to it.


01 януари 2008

Новогодишно

За новата година пожелавам:

Приятели, щастие, много пари,
Сбъднати желания, късмет, мечти
Здраве, усмивки, падащи звезди,
Красиви моменти, щастливи сълзи;
И много много обичан бъди!

Но ти вече си... :)

30 декември 2007

... You may say I'm a dreamer

След толкова много сватби напоследък, предполагам няма как накрая да не се зачудя. Защо хората се женят? Кога решават да го направят? Как? Сигурни ли са, че това искат.


Малко наивна, твърде романтична, или пък може би старомодна, (малка?), мисля си, че бракът между двама души се случва - е добре, поне би трябвало да се случва - когато те наистина се обичат и когато решат, че именно с другия искат да прекарат живота си. (Дори и впоследствие някои да си „сменят мнението”.) Или както се казва в един от любимите ми цитати: „... when you realize you want to spend the rest of your life with somebody, you want the rest of your life to start as soon as possible.”


Е, след като вчера научих, че .. приятелката на една моя приятелка... е готова да изневери на мъжа си (с когото са женени от съвсем скоро), просто така - без дори да се замисли, почти на майтап, някак си... почувствах се разочарована. Не съм наивна, наясно съм, че такива неща се случват навсякъде по света, постоянно. И аз съм изневерявала, не се правя на светица. Просто винаги съм смятала, че какъвто и избор да имат, хората трябва да осъзнават, какво вършат; да са наясно с причините и последствията; със собствените си мотиви. Със себе си.


Е, това все пак е моята логика. Хората не са логични. Иначе как би обяснил защо жена, която се омъжва най-вече от страх, че вече е на възраст и вероятно няма да намери „истинската си половинка” навреме (което само по себе си е малко странно), е готова да рискува постигнатото толкова лесно, без дори да се замисли. А как би обяснил действията на онези, които се женят за да не останат назад. Или онези, които го правят за да докажат на родителите си, че ще правят каквото си искат. (За съжаление не говоря по принцип.)


Не искам да коментирам повече нито брака, нито изневерите. Не съдя тази приятелка на приятелката ми – отстрани е прекалено лесно и твърде необективно. Разбира се, нещата никога не са само черни или бели. Просто си мислех.


Макар винаги да съм твърдяла обратното, признавам, че по малко странен, мой си начин все пак явно съм романтичка. (За мен) Брачната клетва не е само думи. Вярвам, че хората трябва да са заедно по любов, а не от страх или на инат.


29 декември 2007

:-)

Is it really possible to be so sexy, dear?
It makes me lose control each time you're near.
Two months now, the feeling still can't disappear,
For any vacant places on the ship - I volunteer!

26 декември 2007

Say " Cheeeeeese"

Ми... не знам дали изобщо има нужда от коментар... :)
Ти знаеш колко не обичам да ме снимат, а да си публикувам снимките в Интернет мразя 100 пъти повече. И все пак, тази ми е някак си особено симпатична, а и смятам, че ще те позабавлява, така че:




И номер две:


Малко лирическо отклонение (пак)

Най-харесвам твойте устни да целувам.
Искам само с тебе да танцувам!
Караш ме да искам да палувам.. ;)
С теб обичам даже и да пазарувам..



24 декември 2007

Christmas stuff

Ето че отново сме онова време на годината, когато улиците навън за украсени и светят във всички цветове на празника. Времето е студено и вали сняг, но пък така и му приляга; а хората – хората са някак си лекичко по-усмихнати от обикновено, мъничко по-малко нещастни от друг път и, може би, дори една идея по-добри. Коледа винаги ме е карала да се чувствам особено. Вероятно не толкова празнично, колкото... знам ли ... оптимистично-озадачена?

Коледа...

Мислех си, че колкото и голяма противничка да съм на религията, а все пак Коледа си е християнски празник, може би е редно да отделя няколко реда в блогЪТ по този въпрос. Седнах пред компютъра и цял час писах високопарни, много благородни и безкрайно положителни неща за хората, света и любовта. И след един час щракане по клавиатурата, знаеш ли какво осъзнах?

Че не ми пука. Не ми пука за великите, глобални проблеми, за които по Коледа изведнъж всички решават, че могат да разрешат. Не ме интересува дали хората стават по-толерантни – не и ако ще е само за един ден в годината. Няма значение дали светът ставал по-добър... Светът е такъв какъвто сам си го направиш. Всъщност, оказва се, че по Коледа ми пука само за едно нещо: за хората, които обичам – онези, за които ме е грижа и през останалите 364 дни от годината. И ми се иска за празника те да са много щастливи, да са добри един към друг, но най-вече към самите себе си, да са здрави, да са добре, да сме заедно. Не само на Коледа.

Знам ли. Може би затова съм такава „непукистка”, когато стане дума за празници. Вероятно това е причината да не мога да разбера, кое им е толкова по-различното. А може би, когато има хора, които да обичаш и за които да ти пука, празникът е всеки ден, а не само по Коледа...?

19 декември 2007

3те неща, които ужасно ми липсват

Ми, те не са три. Не са и 33. Липсва ми всичко – всяка прекарана с теб минута, всяко докосване, всяка усмивка, всеки жест. Вечерите, когато можех да заспа до теб и да знам, че и на сутринта ще си до мен. И тези, когато не можех да заспа до теб ... защото мисълта, че и на сутринта ще си там беше твърде чудесна. Да държа ръката ти. Да ме целуваш. Хех, да ме целуваш....
Да чакам с нетърпение да стане седем и половина, защото тогава ще дойдеш да ме вземеш от работа. А не като сега - да ми е все тая дали ще седя до шест или до десет. Да пием бира в Ирландския бар. Да се шегуваш с мен. Даже да ми се караш. Да се разхождаме, да ти пиша по колкото си искам е-мейли на ден. Да ходим на различни места; да лежа до теб и да те усещам по кожата си. Просто да си мълча. С теб.

Знам, че вече ставам лигава. (А винаги толкова съм го мразела!) Но какво да направя, когато дори след година с някого не съм се чувствала така, както се чувствам с теб само след три месеца! Как го беше казал ти? Направо летя..

7 години нещастна любов?!!

Мило!!! Обещаваш ли да ме обичаш много? Да си мислиш за мен? Да ми се обаждаш? ... Да не ми разбиваш сърцето?! Да те е грижа за мен?

Днес счупих огледало... Поредното. Дали наистина като счупиш огледало и означава, че ще имаш 7 години нещастна любов? А ако си счупил много огледала? Колко години най-много може да продължи? Две години никаква любов на колко години нещастна любов се равняват? И изобщо... какво ми става та се вдетинявам така за неща, които до скоро ми се струваха смешни? Защо напоследък дори глупавите е-мейли от типа „ако не пратиш на 100 човека ще дойде края на света, ще умреш или най-малкото гаджето ще те зареже”, на които доскоро безмилостно прилагах комбинация от Shift и Delete, сега ме карат да се тревожа и ща не ща пращам нататък – така, за всеки случай. И как така хората (аз) така бързо и лесно се променят, без дори сами да си дават сметка, в момента, в който започнат да имат нещо, което може да загубят. И колкото по-хубаво е нещото, което имат, толкова повече ги е страх. Вдетиняват се, притесняват се, стават суеверни. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че започвам да се страхувам – от това да не се събудя. От това да не те загубя. От счупени огледала.


TMI Tuesday - 18.12.2007

Ми.. Случайно, докато се ровичках пак из Интернет, открих някакъв блог, в който всяка седмица излизат нови въпроси, на които може да отговаряш. Струва ми се малко безсмислено занимание, но какво пък. :-)

TMI Tuesday - 114

1. Are you done with your shopping yet?
Not really. I am terrible at shopping. Presents shopping – especially.

2. What is your favorite sexual position?
Missionary. It’s not so popular for no reason.

3. On a scale of 1-10, how open are you to trying new sexual things?
7 and more with the right approach. I wouldn’t suggest lots of stuff myself probably (call me shy or whatever) but I am quite open for suggestions. :-)

4. What present are you hoping to get this year?
One particular person. But that’d rather be an Easter, not a Christmas, present.

5. With your current partner (or your last partner) how often was the sex better than just good?
All the time. (No, I’m not lying.)

Bonus (as in optional): Can a relationship that you are part of survive on sex alone? Could it survive a prolonged period of abstinence?
I find sex without emotional involvement kinda unsatisfying.


14 декември 2007

<>

Each time you say you love me,
It makes me smile inside.
The sound of it’s so lovely –
It almost feels like you’re beside!


Моите 15 минути слава

И така, Мило, пред теб седи – или по-скоро сега ти пише.. най-новата звезда на офиса. :) Вече съм добре позната не само на трите етажа, които обитаваме в нашата сграда, двата, които обитаваме в съседната сграда,единия, който обитаваме в сградата зад ъгъла и фирмения апартамент на Сливница; НО И международно..! :-) А защо?

Ми защото вчера се наложи публично да се изявявам пред има-няма 20тина marketing managers от всичките страни, където имаме офиси, барабар с Фиделия. Всъщност тази гениална идея хрумна именно на нея в сряда следобед, след като най-случайно се засякохме на стълбището. Докато си разменим стандартните любезности „Как си?” „ Благодаря, Фиделма, Добре съм.” „Да не би да си отслабнала?” и „ Не. А как беше сватбата?”, тя взе, че пак се вдъхнови и шест етажа по-късно и по-нагоре, и двете вече бяхме останали без въздух – тя щот не е свикнала да се кача пеша, аз - щото се оказа, че ще трябва на другия ден да обяснявам на някакви хора как се работи с една от базите, а те дори не са я виждали... Ужаст! До края на работния ден само правих презентации на PowerPoint (добре, че съм оправна и набързо се ориентирах как се работи и с туй чудо), писах поредния manual и после разпечатах 25 копия, с което свърших хартията на етажа.. :-)

На другия ден беше особено „симпатично”. Към 10 часа се озовах в съответната зала в съответния хотел, където беше планирано мероприятието, и трябваше да говоря към 10.30, като по мои сметки до 11.00 щях да съм приключила и с представянето и с отговарянето на въпроси. Еми.. към 14.00 още не бях изобщо започнала да говоря, а 20-минутната ми презентация се проточи час и половина поради небивал (мен ако питаш – и нездрав) интерес. Всички бяха много впечатлени, въодушевени ... и се размечтаха, при което всеки втори въпрос започна да съдържа думата „automatically”, което беше ясен знак, че е крайно време да привършвам. Така й направих.

Бях изпратена с бурни аплодисменти, а едната девойка даже ме разпрегръща накрая. Вероятно, ако не мразех толкова много да съм център на внимание, дори би ми харесало..


Та ето така се превърнах в звезда за един ден. Само дето звздата сега трябва да отива да чете, защото подозирам утре няма да са така във възторг от нея на нито един от двата изпита.

Пак поетичен пристъп..

Добро утро, Слънчице прекрасно!
Че те обичам, смятам ти е ясно...
Знам – денят ще е чудесен днес
щом от тебе имам смс! :)

09 декември 2007

„Работим по въпроса”

Хих, много те обичам!! Ако знаеш как ми харесва да ме изненадваш така с неочаквани обаждания! Тъкмо ти бях изпратила мейлче и вече писането на курсова работа изглеждаше абсолютно неизбежно, когато ти, Слънчице, взе че ми звънна! Да ти описвам колко се зарадвах мисля излишно е, вече съм ти го казвала „само” около стотина пъти..

Mного симпатично ми стана като говорехме за разписанието ви, и дали Гергана ще може да се качи на кораба и т.н., и ти като каза, че най-вероятно ще може и че „работите по въпроса”. :) Не знам защо толкова ме впечатли, но някак си веднага си представих съвсем образно и буквално как наистина работите по въпроса... А щом ти работиш по въпроса, Мило, аз съм спокойна. :-Р


Довечера довършвам идеята си за новогодишно-за-рождения-ти-ден подарък и в понеделник го давам за печат! И аз работя по въпроса.

07 декември 2007

Още малко римички

Днес съм в поетично настроение,
Пращам ти едно творение.
(Чудя се) Кой ли ми е вдъхновение?


I was thinking – would I know
How much I love you, if you didn’t go?
If I didn’t really try what’s you to miss,
Would I long like this for your lovey kiss …
But now that I am sure of that,
I want, I need, you home ASAP!


03 декември 2007

Една незавършена поема

Хих, открих я докато си разчиствах мейл-а. Тогава мислех да я довърша и да ти я изпратя с цел развеселяване, но нещо по средата вдъхновението ми секна и... после пуснаха водата... :)

Вода

Положението е трагично...комично...критично,
Даже вече е леко истерично!
И ето вече пети ден станá
Откак сме вкъщи без вода.
Ставаме сутрин все с една надежда –
Който в банята влезе чешмата първо поглежда.
А тя милата кротко стои си, веднъж не прокапа!
И аз се принудих – с минерална вода си мия главата.
Лицето да си изплакна поливам си с канче,
Все тъй напразно развивам-завивам пустото кранче.
Е да, научих от бойлера вода как да си точа,
Но и той кат се изпразни и ми иде от терасата да скоча.


И дано не се налага да я довършвам!

28 ноември 2007

Докато те няма...

Здравей отново, Слънчице мило...

Днес ми е особено труден ден май... От сутринта все за тебе си мисля и колко много ми липсваш. Още преди работа не издържах и ти пратих е-мейл, макар че знам, че може да минат седмици преди изобщо да го видиш; цял ден разцъквам сайта с разписанието ти, все едно че времето ще мине по-бързо, като го проверявам на всеки 5 минути; докато се прибирах от работа пък успях да се самонавия колко опасно всъщност е по корабите и до вкъщи вече бях порядъчно стресирана и разтревожена. А това, че не мога дори един смс да ти пратя, никак не ми помага... Ама никак.

На всичкото отгоре, току що си припомних една случка, която при други обстоятелства може би би ми била забавна. Става дума за един разговор между мен и Ваня някъде от началото на това лято.... Пресъздавам по памет :)

В: Искаш ли да те запозная с един младеж? Много е свестен и симпатичен.
Н
: Хубаво. Какъв е този младеж?
В
: Мой съученик.
Н
: Много добре.
В
: Има мотор и си пада малко луд ;)
Н
: Супер.
В
: Пътува по корабите.
Н
: Аааа, не е за мен тогава. Аз не мога така – да знам, че няма да го има по толкова време..

И всъщност, Мило, май това дава отговор на въпроса, защо не сме се запознали по-рано... :-) Аз не съжалявам обаче. Запознанството ми с теб, такова каквото се случи наистина, беше така хубаво и вълнуващо, че не бих го заменила с друго.

Липсваш ми до безумие!

25 ноември 2007

3те неща, с които ме спечели

Днес, докато се мотах по магазините в отчаяни опити да си купя ботуши, Слънце, ти пак – бих казала най-безцеремонно ;) – се напъха измежду всички останали мисли и някъде за около 3 секунди успя да изместиш от съзнанието ми всичко останало с изключение на „на червено спри, преди да пресечеш се огледай и в двете посоки”.. :) Та, именно тогава ми хрумна, Мило, идеята за този постинг и кои всъщност бяха трите неща, с които ме спечели. И да си призная – не ти отне много време.. :)

1) Наденце. Или ако трябва да сме точни цялото изречение беше: „Умори ли се вече, Наденце?”. Това беше изобщо първото ти обръщение към мен.
Начинът , по който някой ми казва, винаги ми е правел голямо впечатление, почти съм намразвала хора заради това. А ето че и съм заобичвала.. :)
В този ред на мисли само ще Фметна, че „Нади” ми е не по-малко любимо.

2) Това че, когато си тръгвахме от сватбата на Ваня, и когато се познавахме само от няколко часа, на довиждане ти ме прегърна... Не бих могла да го забравя. (Ваня твърди, че и си казал, че ще ми се обадиш, но честно – това не съм го чула. Както и нищо друго в следващите пет минути.. :-D )

3) Когато дойде на първата ни среща, пред Валентина. Стана ми страшно ... хмм, симпатично ... когато те видях да идваш – стегнат, спретнат и с големия чадър :-D Обзе ме едно такова топло и приятно, и спокойно.

------------------------

А ако не бях кръстила постинга вече „3те неща...”, Слънчице, вероятно бих могла да продължавам така още дълго време... Прегръдките ти, как ме хвана за ръка, целувките ти. Всяка среща. Обичам да си мисля за тези неща.

22 ноември 2007

Long Island Iced Tea, нали...

Ем, как да кажа, Мило... Във вторник вечер, в Pench’s, като че ли (нали..) се понапих малко, ъ-ъ-ъъ, тъй да се каже. Нали.

Изпих има-няма два кокейла (ам тоз път от мойте, не с Cuba Libre-тата пак) и внезапно осъзнах, че нещо координацията suddenly е спряла да ми се отдава тъй добре... Но пък и настроението ми се повиши значително и изобщо така се забавлявах, че в началото не й обърнах внимание. Е, походът до тоалетната е друго нещо – там трябваше да събера всичките си налични сили, да се концентрирам много много (ама много!) и да вложа целия си талант тъй че да се справя задоволително със задачата да стигна до бара и оттам до тоалетната в сравнително права линия, без да привличам погледите. И после същата процедура наобратно. :) Струва ми се успях.

Макар и така приятно тържеството свърши бързо и към дванайсет – дванайсет и нещо всички си бяхме по къщята, а аз точно си бях извадила телефона от новичкото калъфче (Креми и сие ми го подариха :)) и ти пишех смс.

След което съм заспала тъй бързо и дълбоко (чудя се защо ли...), че на другия ден дори не си спомнях, че и ти си ми пратил отговор, при това – така хубав! И поради тази причина именно, на сутринта се събудих с леко тревожно чувство и единствената мисъл в главата – ‘Пък Слънцето не ми отговори! :( ’ Чак тогава нещо мъничко проблясна в алкохолизирания ми мозък и една думичка трудно, но сигурно изплува на повърхността... mutual. Веднага грабнах телефона да проверя, при което тревожното ми чувство се изпари, а заедно с нея и въпросната мисъл. На нейно място се загнезди една друга, и да ти кажа – още си е там, Слънце... Обичам те! :)

Та така за рождения ми ден във вторник, алкохола и още нещо.

21 ноември 2007

:(

Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! :(

Днес ми е особено крив ден, явно. От сутринта издивявам и не мога да спра да си мисля, колко чудесно би било, ако беше при мен сега... Обичам те много.

19 ноември 2007

На спечелилите - Честито!


Happy birthday to Me,
Happy birthday to Me,
Happy birthday, happy birthday,
Happy birthday to-o Me-e!


И такаааа. Имайки предвид колко фалшиво и ужасно мога да пея, само ще ти кажа, Слънце, добре че се намираш толкова надалеч в момента и не мойеш ме чу... :-D

Ето ни на (аз и Мое величество) – вече сме на цели 23 годинки, и днес сутринта, някъде към 3 am, почнахме да караме 24-тата. Както не веднъж съм отбелязвала: Ужас и безумие! Страничните ефекти на възрастта все пак не закъсняха и малко след като станах започнаха да се проявяват под формата на забил компютър, полу-наводнена стая от дъжда и накрая – скъсани дънки точно преди да тръгна за работа. Това е то да си голям.. :)

Та това невероятно събитие – моят ден рожден, след като имаше тържествена заря и президентът направи специално обръщение по националната телевизия (нали...), бе скромно отпразнувано в тесен семеен кръг: родителското тяло, аз и двата домашни любимеца: sister-a и Въшльо. Празненството беше .... ми семейно. За разлика от вашето на кораба, при нас поне имаше алкохол :) Накрая и до торта с бира я докарахме. Само дето аз до тортата не можах да стигна – след бирата спрях, иначе рискувах да се пръсна. Подаръци също имаше в умерени количества. Абе – разкош!

А като се отчете и факта, че малко по-рано и ти се обади по телефона, съкровище, ми то ... май че денят просто няма накъде да стане по-прекрасен.


Може би пък, не е чак толкоз лошо да си на 23, а? Знам ли... А и аз съм оптимист – винаги може да е и по-зле. Например да ставах на 24, нали..

:-) ***

18 ноември 2007

Май че най-сетне реших. Ще ти пратя линк-а за блогЪТ, като слезеш от кораба, Слънце. И без това няма голям смисъл да ти го давам сега... Дори и да имаш възможност да ползваш Интернет редовно (каквато като гледам нямаш), едва ли ще имаш време, да ми четеш (съ)творенията. Тъй че - кат’ си дойдеш.

И айде прибирай се вече, де! :)

12 ноември 2007

Една добра и една добра новина

Милоооо!! Не само, че имам 6 на изпита по Финансов анализ, което ти вече знаеш, ами ни пуснаха и водата!! Което ти вече знаеш too :) Или поне така се надявам – дано въздългият ми е-мейл до теб не е разгневил твърде много капитана и е успял да стигне до тебе днес.

Изпитът беше долу-горе лесен – каквато съм си късметлийка, пак ми се паднаха въпроси от половината, която бях научила що годе човешки, та не се изложих и се представих достойно. Явно че и набързо скалъпената в последния момент курсова работа, леееекинко взаимствана от Интернет, е била приемлива и не е много подразнила изтънчения академичен „слух” на нашия асистент, тъй щото като отидох да си взема книжата от него, той се ухили почти приятелски и обяви: „Имате отличен. За другите не помня.” :) :) Е, с риск да прозвучи нескромно, подозирам, че даже и да не си бях написала всичко тъй съвестно, както по принцип ми приляга, отличната оценка пак щеше да е доста вероятен завършек на нещата – като се има предвид как ме зяпаше през цялото време асистентът... А може би просто и той се е чудил като мен, как е възможно да съм толкова умна с това ниското чело! Знам ли.

Но това разбира се, беше само началото на една цяла поредица добри новини – коя от друга по-чудесни. Същата вечер ти ми се обади (айй, ако знаеш само как се зарадвах да ти чуя гласеца! :), на другия ден получих и е-мейл от теб (даже два, ако броим този за вашите), а в понеделник сутринта ни пуснаха водата и не само това, ами дори се и изкъпах – цял бойлер с топла вода замина, ама тоя път не ми е съвестно ИЗвъобще! – ха да ми каже някой нещо.. :)

-------------------------------------
А най-добрата новина от всичките, Слънце, знаеш ли коя е?
Че въпреки всичките трудности, несполуки и инциденти, напоследък се чувствам по начин, по който много отдавна не се бях чувствала и май бях мъничко позабравила какво е ... – щастлива. Единствено и само благодарение на теб.

10 ноември 2007

Водааааааа

И ето, че вече пети ден сме без вода.

Сутрин като стана и отида до тоалетничката, после си поливам с канче... Когато реша да си измия зъбките – поливам си с канче. Лицето ако си мия – поливам си с канче. А като се къпя, Мило ........ поливам си с канче!!

Научих се как да спирам и пускам крана за водата и как да си точа сама вода от бойлера в кофа. Къде и кога да оставям чешмата отворена, така че да дърпа възух, и кога да внимавам да не изтече топлата вода от бойлера по тръбите, заради ниското налягане. А! И още нещо научих: можела съм да се къпя и за много по-малко от час!! Given the right motivation, разбира се... ;)

От днес „засегнатите квартали” са на режим – ще ни пускат водата по 3 часа сутрин и вечер. Но тъй като сме на шестия етаж, оказва се, че вода до нас почти не стига... И така – до рождения ми ден :) Поне така обещаха от ВиК. (Наистина казаха, че ще продължи до 19 ноември.)

Само дано после пуснат водата, нали, а не да я спрат пак генерално...


P.S. А като капак на всичко, или може би просто защото и времето има чувство за хумор (доста иронично и то), навън вали като из ведро.

07 ноември 2007

Liverpool 8-0 Besiktas: Record-breaking Reds

Аййййййй! Мило!! :)
За моментално подобряване на настроението веднага кли(Е)кни ей тука на. 8:0! 8:0! :) :)

П.С. Май се разболявам. Как иначе да обясня дивата радост, която ме обзе заради... футболни резултати!?

06 ноември 2007

ужасТ

Студ. Няма водЪ.. Много за учене!

Направо, Мило, откакто те няма, нещата стремително се влошават. Като започнеш от времето - само ще кажа, че АЗ се принудих да сложих по-дебелото яке и жилетка под него!! Температурата се върти все около нулата, а настроението ми даже и под нея... Просто ужасТ.

За ученето да не споменавам – вече съвсем се сдухах и днеска станах да чета в.. 5:30. И даже четох. И не съм заспивала... :) А като се прибера от работа, пак чета. Тоя път добре се наредих, Мило. Ще трябва да стискаш палци и на краката. Абе – ужасТ.

И за капак на всичко, от вчера следобед вкъщи няма вода. Както и на работа. Както и още около една трета от Варна. Некви си идиоти, Слънце, да вземат да разкопаят некакъв си супер важен водопровод, и не само туй, ми го и подкопали отдолу добре (говорим за тръба с диаметър 1м.), и познай дали не се е спукал накрая... Резултат – х’Аспаруховото цялото, и от х’Атедралата надолу целия район седят (тъй де, седим) без водъ. Да се смея ли, да плача ли, и аз не знам. Е, това не ме спря да си измия косата сутринта, нали... с минерална вода ... Представлението беше пълно. Цирк. И ужасТ.

И изобщо, Love, без тебе е много ужасТно!