TMI Tuesday - 25.03.2008

TMI Tuesday - 128

1. Stubble... good or bad? How often do you shave?
Very sexy! .. on a man .. on a picture. For live performances I definitely prefer shaved.
How often do you shave? – Depends where. :-)

2. If someone shoves you up against a wall while kissing you, your reaction is?
Let’s play!

3. Did you ever own a fake ID?
No. What for? I was allowed in all clubs (as everybody else), could buy myself cigarettes (unfortunately) and drink alcohol as much as I like (sometimes I liked less, sometimes more :) long before I turned 18…

4. Have you ever played a game which may require you or others to disrobe?
Yep. It required and “I or others” did disrobe. Good that I wasn’t the worst player..! :-)

5. Have you ever had sex in the snow? Rain?
Nope.

Bonus (as in optional): Tell us about your last boyfriend/girlfriend?
Do you want to know about my last boyfriend or my last girlfriend? ;-)

О, чудо!

Sunshine, невероятно, но факт! :-) Днес получих е-мейл от SMSCrewMail!

След като им изпратих надлежно първо един е-мейл, а седмица по-късно и още един (за да им обясня колко невъзпитано и абсолютно недопустимо е цяла седмица да не ми отговорят на първия :), те взеха, че се впечатлиха... В отговор на запитването ми старателно написано на high-tech–super-kind-and-very-friendly English, където с ценни подробности (но накратко, за да не ги отегча) обяснявам цялата ситуация и как проблемът не е в storage capacity-то, защото туй вече сме го пробвали, те бяха така добри да ми изпратят следното много изчерпателно нещо:

Hi,

We are sorry to inform we do not provide SMSCrewmail support to public. Please kindly request the specific SMSCrewMail user to contact us directly with his userID number and specific problems.
Thanks.

Kian Beng Ong

Ма, Киан, приятелю, thanks very much и аз бееее! Що не каза така по-рано. Нищо, че “the specific SMSCrewMail user” може би изобщо не може да се свърже с вас, именно защото има проблеми с много милия ви SMSCrewMail support, и това му представлява един, така да се каже “specific problem”…

Мизерници! Взимам си думите назад. :-)

Излияния

Направо не мога да повярвам, че остава по-малко от месец докато си дойдеш! Всъщност – точно 25 дни. Е, повече от три седмици е, но пък по-малко от четири. 15% от цялото време, което те няма; или казано с други думи – 3/20-ти. :-) Ако знаеш само с какво нетърпение те чакам, Sugar!!...

....и с малко страх.

Вероятно помниш разказа ми за деня преди първата ни среща и всичките ми вълнения. Мисля, че за втори път се чувствам точно по същия начин: колкото по-малко остава, толкова повече се паникьосвам.

Досега някак си всичко изглеждаше толкова нереално. Това, че те срещнах, това, че сме заедно, това, че трябваше да заминеш толкова скоро - преди поне мъничко да съм те опознала. Това, че дни след като бях научила името ти знаех, че стига да го поискаш, ще те чакам, колкото трябва. И това, че вече почти пет месеца имам най-прекрасната... позволи ми да го нарека „връзка”, която съм имала, но тя е сякаш не с истинския теб, а по-скоро с някого, който е винаги тук и наблизо, а в същото време – все някъде там... Спомени, сънища и желания са се смесили в главата ми до такава степен, че започвам да не различавам, кое е реалност и кое не.

Непрестанно се питам наистина ли би могло да е толкова хубаво и с притеснение чакам момента, в който ще се събудя. Хлътнала съм до уши, и още сто пъти по толкова, и страшно много се тревожа, че something might go wrong. Та ние се познаваме от два месеца само, на практика. Сърцето ми не спира да ми повтаря колко много те обичам! Умът ми – колко малко се познаваме в действителност.

И ме хваща страх. Ами ако не ме харесаш? Таква каквато наистина съм – и с хубавите и с лошите си черти. Замислям се, че все още дори не сме се карали (а и кога??), и започвам да се чудя дали би ме наричал Goddess of Love, и след като ме видиш разярена... :-) Философията ми винаги е била, че в разумни количества караниците са нещо нормално и дори полезно, защото хората научават нови неща един за друг и как да се нагаждат. Ами, ако това, което научиш за мен, за теб е твърде.. неприемливо? Какво ли бих научила аз?

Цял куп въпроси се блъскат из съзнанието ми и не ми дават мира. Копнея те, жадувам те, обичам те, липсваш ми до безумие, искам да си дойдеш час по-скоро... и в същото време все повече ме хваща страх, защото чувствам, че този път имам какво да губя. Теб.

На глас

Кога точно разбираш, че си обикнал някого? Колко време всъщност трябва да е минало откакто сте заедно, за да не прозвучи глупаво, прибързано или безпочвено едно „обичам те”? А как да прецениш кога е подходящо да го кажеш - хем без да стреснеш другия, хем преди да си се пръснал от напрежение - докато думите сами напират отвътре и искат да излязат навън още сега, да прозвучат във пространството ясно, отчетливо, час по-скоро да стигнат до сърцето му... а теб още те е страх, че вероятно твърде прибързваш със чувствата, че може би няма да ти отговорят със същото.

Мислиш си, по-безопасно е да изчакам. Защо да правя първата стъпка, да рискувам, да се страхувам. Просто мъничко ще изчакам, а като му дойде времето ще кажа „и аз”.. Е, не е съвсем като да кажеш „обичам те”, не толкова вълнуващо, но все пак... толкова по-безопасно.

Дори сега, след като сто хиляди път съм ти го казвала, писала и изпращала в sms-и, след като съм сигурна, че и ти би отвърнал със същото, и когато знам, че по-споделена любов от това просто не бих могла да имам, все още се притеснявам да си призная. А то какво ли пък толкоз има да си признавам.

Дали би ми повярвал, ако ти кажа, че още първия ден, когато те видях вече знаех, че искам теб? Че когато си тръгвах от California бях вече влюбена до уши, а онази първа вечер у вас... те обичах? Какво пък. Толкова много неща ти казах, защо не и това. Май тогава за пръв път най-силното ми желание се срещна с най-голямото ми притеснение. И там, загледана в стената, сгушена в прегръдката ти, с гръб към теб, десетки пъти повторих „обичам те”. Но нито веднъж на глас.

8-мартенско :-)

How come u make my day so bright,
And all it takes is single sms or call?
U fill my heart with joy, my life - with light,
With every passing day I love u more and more!

Лятно-есенно, есенно-лятно..

Замириса ми на лято..
Едно такова – есенно-лятно. Хем топло, хем някак прохладно, уж се прибирам към къщи от работа, но някак си имам чувството, че съм на разходка. Ето на, вървя нагоре към Валентина и ми минава през главата да ти се обадя, така – просто да чуя гласа ти. Случайно да ти се иска да ме видиш тази вечер? :-)
После минавам покрай Валентина, спомням си първата ни среща и колко хубаво беше... Хм, ама ние нямаме ли пак среща днес? Точно пред Валентина.
Подминавам я, продължавам нататък. Някакъв раздърпан младеж, малко след цигарения магазин, нещо ме гледа и се подсмихва. Какво ме гледаш бе! Я не ме занимавай, че бързам. Имам среща.
Стигам до Обращача, пресичам. Ех че накриво е спрял тоз ама.. К’во като е с джип! Ей сега, като минем с Жоро оттука и си представям как ще се ядоса.
С Жоро... Ей сега като минем оттука. Че аз защо се прибирам към къщи тогава, нали отивах на среща.

Есенно-лятно казваш, така ли? Ма ние сега не сме ли март.

Home alone

“… It’s too late to apologise, It’s too late…” вият One Republic (които и да са те, досега не бях ги чувала), и макар да няма за какво да се извинявам, поне така се надявам, наистина вече е мъничко късно. Е, не много – някъде към 21:30 само. :-)

След като днес чистих, прах, пазарувах, готвих, писах ти писмо и после писах реферат, ето че най-сетне дойде време и за нов постинг в блогЪТ. Не съм съвсем сигурна какво искам да ти кажа този път. Просто искам да ти кажа нещо. Нищо. Каквото и да е...

Аnd ...” When I'll say that something
I want to hold your hand,
I want to hold your hand,
I want to hold your hand.”….

Хм, още една песенка. :-) Откакто те срещнах, имам чувството, че всичките ми дни преминават като песен. Ту весела, ту тъжна, ту ... много тъжна. Ту толкова красива, че докосва сърцето ми без сама да разбера как и кога, а щом музиката спре да свири дори и само за миг, копнея за нея така, както не съм за нищо друго.. Понякога ме хваща страх. Започвам да имам нужда от толкова много неща, за които доскоро си мислех, че мога и без тях. Най-вече от теб.

И някак си неусетно малката ми „ваканция”, каквато мислех, че ще бъдат трите дни усамотение докато наще ги няма, се превърна в поредните три дни без теб. И сега, когато имам цялото лично пространство на света, единственото което всъщност искам е ти да го нарушиш...