25 ноември 2007

3те неща, с които ме спечели

Днес, докато се мотах по магазините в отчаяни опити да си купя ботуши, Слънце, ти пак – бих казала най-безцеремонно ;) – се напъха измежду всички останали мисли и някъде за около 3 секунди успя да изместиш от съзнанието ми всичко останало с изключение на „на червено спри, преди да пресечеш се огледай и в двете посоки”.. :) Та, именно тогава ми хрумна, Мило, идеята за този постинг и кои всъщност бяха трите неща, с които ме спечели. И да си призная – не ти отне много време.. :)

1) Наденце. Или ако трябва да сме точни цялото изречение беше: „Умори ли се вече, Наденце?”. Това беше изобщо първото ти обръщение към мен.
Начинът , по който някой ми казва, винаги ми е правел голямо впечатление, почти съм намразвала хора заради това. А ето че и съм заобичвала.. :)
В този ред на мисли само ще Фметна, че „Нади” ми е не по-малко любимо.

2) Това че, когато си тръгвахме от сватбата на Ваня, и когато се познавахме само от няколко часа, на довиждане ти ме прегърна... Не бих могла да го забравя. (Ваня твърди, че и си казал, че ще ми се обадиш, но честно – това не съм го чула. Както и нищо друго в следващите пет минути.. :-D )

3) Когато дойде на първата ни среща, пред Валентина. Стана ми страшно ... хмм, симпатично ... когато те видях да идваш – стегнат, спретнат и с големия чадър :-D Обзе ме едно такова топло и приятно, и спокойно.

------------------------

А ако не бях кръстила постинга вече „3те неща...”, Слънчице, вероятно бих могла да продължавам така още дълго време... Прегръдките ти, как ме хвана за ръка, целувките ти. Всяка среща. Обичам да си мисля за тези неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар