... You may say I'm a dreamer

След толкова много сватби напоследък, предполагам няма как накрая да не се зачудя. Защо хората се женят? Кога решават да го направят? Как? Сигурни ли са, че това искат.

Малко наивна, твърде романтична, или пък може би старомодна, (малка?), мисля си, че бракът между двама души се случва - е добре, поне би трябвало да се случва - когато те наистина се обичат и когато решат, че именно с другия искат да прекарат живота си. (Дори и впоследствие някои да си „сменят мнението”.) Или както се казва в един от любимите ми цитати: „... when you realize you want to spend the rest of your life with somebody, you want the rest of your life to start as soon as possible.”

Е, след като вчера научих, че .. приятелката на една моя приятелка... е готова да изневери на мъжа си (с когото са женени от съвсем скоро), просто така - без дори да се замисли, почти на майтап, някак си... почувствах се разочарована. Не съм наивна, наясно съм, че такива неща се случват навсякъде по света, постоянно. И аз съм изневерявала, не се правя на светица. Просто винаги съм смятала, че какъвто и избор да имат, хората трябва да осъзнават, какво вършат; да са наясно с причините и последствията; със собствените си мотиви. Със себе си.

Е, това все пак е моята логика. Хората не са логични. Иначе как би обяснил защо жена, която се омъжва най-вече от страх, че вече е на възраст и вероятно няма да намери „истинската си половинка” навреме (което само по себе си е малко странно), е готова да рискува постигнатото толкова лесно, без дори да се замисли. А как би обяснил действията на онези, които се женят за да не останат назад. Или онези, които го правят за да докажат на родителите си, че ще правят каквото си искат. (За съжаление не говоря по принцип.)

Не искам да коментирам повече нито брака, нито изневерите. Не съдя тази приятелка на приятелката ми – отстрани е прекалено лесно и твърде необективно. Разбира се, нещата никога не са само черни или бели. Просто си мислех.

Макар винаги да съм твърдяла обратното, признавам, че по малко странен, мой си начин все пак явно съм романтичка. (За мен) Брачната клетва не е само думи. Вярвам, че хората трябва да са заедно по любов, а не от страх или на инат.

:-)

Is it really possible to be so sexy, dear?
It makes me lose control each time you're near.
Two months now, the feeling still can't disappear,
For any vacant places on the ship - I volunteer!

Say " Cheeeeeese"

Ми... не знам дали изобщо има нужда от коментар... :)
Ти знаеш колко не обичам да ме снимат, а да си публикувам снимките в Интернет мразя 100 пъти повече. И все пак, тази ми е някак си особено симпатична, а и смятам, че ще те позабавлява, така че:




И номер две:

Малко лирическо отклонение (пак)

Най-харесвам твойте устни да целувам.
Искам само с тебе да танцувам!
Караш ме да искам да палувам.. ;)
С теб обичам даже и да пазарувам..

Christmas stuff

Ето че отново сме онова време на годината, когато улиците навън за украсени и светят във всички цветове на празника. Времето е студено и вали сняг, но пък така и му приляга; а хората – хората са някак си лекичко по-усмихнати от обикновено, мъничко по-малко нещастни от друг път и, може би, дори една идея по-добри. Коледа винаги ме е карала да се чувствам особено. Вероятно не толкова празнично, колкото... знам ли ... оптимистично-озадачена?

Коледа...

Мислех си, че колкото и голяма противничка да съм на религията, а все пак Коледа си е християнски празник, може би е редно да отделя няколко реда в блогЪТ по този въпрос. Седнах пред компютъра и цял час писах високопарни, много благородни и безкрайно положителни неща за хората, света и любовта. И след един час щракане по клавиатурата, знаеш ли какво осъзнах?

Че не ми пука. Не ми пука за великите, глобални проблеми, за които по Коледа изведнъж всички решават, че могат да разрешат. Не ме интересува дали хората стават по-толерантни – не и ако ще е само за един ден в годината. Няма значение дали светът ставал по-добър... Светът е такъв какъвто сам си го направиш. Всъщност, оказва се, че по Коледа ми пука само за едно нещо: за хората, които обичам – онези, за които ме е грижа и през останалите 364 дни от годината. И ми се иска за празника те да са много щастливи, да са добри един към друг, но най-вече към самите себе си, да са здрави, да са добре, да сме заедно. Не само на Коледа.

Знам ли. Може би затова съм такава „непукистка”, когато стане дума за празници. Вероятно това е причината да не мога да разбера, кое им е толкова по-различното. А може би, когато има хора, които да обичаш и за които да ти пука, празникът е всеки ден, а не само по Коледа...?

3те неща, които ужасно ми липсват

Ми, те не са три. Не са и 33. Липсва ми всичко – всяка прекарана с теб минута, всяко докосване, всяка усмивка, всеки жест. Вечерите, когато можех да заспа до теб и да знам, че и на сутринта ще си до мен. И тези, когато не можех да заспа до теб ... защото мисълта, че и на сутринта ще си там беше твърде чудесна. Да държа ръката ти. Да ме целуваш. Хех, да ме целуваш....
Да чакам с нетърпение да стане седем и половина, защото тогава ще дойдеш да ме вземеш от работа. А не като сега - да ми е все тая дали ще седя до шест или до десет. Да пием бира в Ирландския бар. Да се шегуваш с мен. Даже да ми се караш. Да се разхождаме, да ти пиша по колкото си искам е-мейли на ден. Да ходим на различни места; да лежа до теб и да те усещам по кожата си. Просто да си мълча. С теб.

Знам, че вече ставам лигава. (А винаги толкова съм го мразела!) Но какво да направя, когато дори след година с някого не съм се чувствала така, както се чувствам с теб само след три месеца! Как го беше казал ти? Направо летя..

7 години нещастна любов?!!

Мило!!! Обещаваш ли да ме обичаш много? Да си мислиш за мен? Да ми се обаждаш? ... Да не ми разбиваш сърцето?! Да те е грижа за мен?

Днес счупих огледало... Поредното. Дали наистина като счупиш огледало и означава, че ще имаш 7 години нещастна любов? А ако си счупил много огледала? Колко години най-много може да продължи? Две години никаква любов на колко години нещастна любов се равняват? И изобщо... какво ми става та се вдетинявам така за неща, които до скоро ми се струваха смешни? Защо напоследък дори глупавите е-мейли от типа „ако не пратиш на 100 човека ще дойде края на света, ще умреш или най-малкото гаджето ще те зареже”, на които доскоро безмилостно прилагах комбинация от Shift и Delete, сега ме карат да се тревожа и ща не ща пращам нататък – така, за всеки случай. И как така хората (аз) така бързо и лесно се променят, без дори сами да си дават сметка, в момента, в който започнат да имат нещо, което може да загубят. И колкото по-хубаво е нещото, което имат, толкова повече ги е страх. Вдетиняват се, притесняват се, стават суеверни. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че започвам да се страхувам – от това да не се събудя. От това да не те загубя. От счупени огледала.

TMI Tuesday - 18.12.2007

Ми.. Случайно, докато се ровичках пак из Интернет, открих някакъв блог, в който всяка седмица излизат нови въпроси, на които може да отговаряш. Струва ми се малко безсмислено занимание, но какво пък. :-)

TMI Tuesday - 114

1. Are you done with your shopping yet?
Not really. I am terrible at shopping. Presents shopping – especially.

2. What is your favorite sexual position?
Missionary. It’s not so popular for no reason.

3. On a scale of 1-10, how open are you to trying new sexual things?
7 and more with the right approach. I wouldn’t suggest lots of stuff myself probably (call me shy or whatever) but I am quite open for suggestions. :-)

4. What present are you hoping to get this year?
One particular person. But that’d rather be an Easter, not a Christmas, present.

5. With your current partner (or your last partner) how often was the sex better than just good?
All the time. (No, I’m not lying.)

Bonus (as in optional): Can a relationship that you are part of survive on sex alone? Could it survive a prolonged period of abstinence?
I find sex without emotional involvement kinda unsatisfying.

<>

Each time you say you love me,
It makes me smile inside.
The sound of it’s so lovely –
It almost feels like you’re beside!

Моите 15 минути слава

И така, Мило, пред теб седи – или по-скоро сега ти пише.. най-новата звезда на офиса. :) Вече съм добре позната не само на трите етажа, които обитаваме в нашата сграда, двата, които обитаваме в съседната сграда,единия, който обитаваме в сградата зад ъгъла и фирмения апартамент на Сливница; НО И международно..! :-) А защо?

Ми защото вчера се наложи публично да се изявявам пред има-няма 20тина marketing managers от всичките страни, където имаме офиси, барабар с Фиделия. Всъщност тази гениална идея хрумна именно на нея в сряда следобед, след като най-случайно се засякохме на стълбището. Докато си разменим стандартните любезности „Как си?” „ Благодаря, Фиделма, Добре съм.” „Да не би да си отслабнала?” и „ Не. А как беше сватбата?”, тя взе, че пак се вдъхнови и шест етажа по-късно и по-нагоре, и двете вече бяхме останали без въздух – тя щот не е свикнала да се кача пеша, аз - щото се оказа, че ще трябва на другия ден да обяснявам на някакви хора как се работи с една от базите, а те дори не са я виждали... Ужаст! До края на работния ден само правих презентации на PowerPoint (добре, че съм оправна и набързо се ориентирах как се работи и с туй чудо), писах поредния manual и после разпечатах 25 копия, с което свърших хартията на етажа.. :-)

На другия ден беше особено „симпатично”. Към 10 часа се озовах в съответната зала в съответния хотел, където беше планирано мероприятието, и трябваше да говоря към 10.30, като по мои сметки до 11.00 щях да съм приключила и с представянето и с отговарянето на въпроси. Еми.. към 14.00 още не бях изобщо започнала да говоря, а 20-минутната ми презентация се проточи час и половина поради небивал (мен ако питаш – и нездрав) интерес. Всички бяха много впечатлени, въодушевени ... и се размечтаха, при което всеки втори въпрос започна да съдържа думата „automatically”, което беше ясен знак, че е крайно време да привършвам. Така й направих.

Бях изпратена с бурни аплодисменти, а едната девойка даже ме разпрегръща накрая. Вероятно, ако не мразех толкова много да съм център на внимание, дори би ми харесало..

Та ето така се превърнах в звезда за един ден. Само дето звздата сега трябва да отива да чете, защото подозирам утре няма да са така във възторг от нея на нито един от двата изпита.

Пак поетичен пристъп..

Добро утро, Слънчице прекрасно!
Че те обичам, смятам ти е ясно...
Знам – денят ще е чудесен днес
щом от тебе имам смс! :)

„Работим по въпроса”

Хих, много те обичам!! Ако знаеш как ми харесва да ме изненадваш така с неочаквани обаждания! Тъкмо ти бях изпратила мейлче и вече писането на курсова работа изглеждаше абсолютно неизбежно, когато ти, Слънчице, взе че ми звънна! Да ти описвам колко се зарадвах мисля излишно е, вече съм ти го казвала „само” около стотина пъти..

Mного симпатично ми стана като говорехме за разписанието ви, и дали Гергана ще може да се качи на кораба и т.н., и ти като каза, че най-вероятно ще може и че „работите по въпроса”. :) Не знам защо толкова ме впечатли, но някак си веднага си представих съвсем образно и буквално как наистина работите по въпроса... А щом ти работиш по въпроса, Мило, аз съм спокойна. :-Р

Довечера довършвам идеята си за новогодишно-за-рождения-ти-ден подарък и в понеделник го давам за печат! И аз работя по въпроса.

Още малко римички

Днес съм в поетично настроение,
Пращам ти едно творение.
(Чудя се) Кой ли ми е вдъхновение?

I was thinking – would I know
How much I love you, if you didn’t go?
If I didn’t really try what’s you to miss,
Would I long like this for your lovey kiss …
But now that I am sure of that,
I want, I need, you home ASAP!

Една незавършена поема

Хих, открих я докато си разчиствах мейл-а. Тогава мислех да я довърша и да ти я изпратя с цел развеселяване, но нещо по средата вдъхновението ми секна и... после пуснаха водата... :)

Вода

Положението е трагично...комично...критично,
Даже вече е леко истерично!
И ето вече пети ден станá
Откак сме вкъщи без вода.
Ставаме сутрин все с една надежда –
Който в банята влезе чешмата първо поглежда.
А тя милата кротко стои си, веднъж не прокапа!
И аз се принудих – с минерална вода си мия главата.
Лицето да си изплакна поливам си с канче,
Все тъй напразно развивам-завивам пустото кранче.
Е да, научих от бойлера вода как да си точа,
Но и той кат се изпразни и ми иде от терасата да скоча.


И дано не се налага да я довършвам!