Ем, как да кажа, Мило... Във вторник вечер, в Pench’s, като че ли (нали..) се понапих малко, ъ-ъ-ъъ, тъй да се каже. Нали.
Изпих има-няма два кокейла (ам тоз път от мойте, не с Cuba Libre-тата пак) и внезапно осъзнах, че нещо координацията suddenly е спряла да ми се отдава тъй добре... Но пък и настроението ми се повиши значително и изобщо така се забавлявах, че в началото не й обърнах внимание. Е, походът до тоалетната е друго нещо – там трябваше да събера всичките си налични сили, да се концентрирам много много (ама много!) и да вложа целия си талант тъй че да се справя задоволително със задачата да стигна до бара и оттам до тоалетната в сравнително права линия, без да привличам погледите. И после същата процедура наобратно. :) Струва ми се успях.
Макар и така приятно тържеството свърши бързо и към дванайсет – дванайсет и нещо всички си бяхме по къщята, а аз точно си бях извадила телефона от новичкото калъфче (Креми и сие ми го подариха :)) и ти пишех смс.
След което съм заспала тъй бързо и дълбоко (чудя се защо ли...), че на другия ден дори не си спомнях, че и ти си ми пратил отговор, при това – така хубав! И поради тази причина именно, на сутринта се събудих с леко тревожно чувство и единствената мисъл в главата – ‘Пък Слънцето не ми отговори! :( ’ Чак тогава нещо мъничко проблясна в алкохолизирания ми мозък и една думичка трудно, но сигурно изплува на повърхността... mutual. Веднага грабнах телефона да проверя, при което тревожното ми чувство се изпари, а заедно с нея и въпросната мисъл. На нейно място се загнезди една друга, и да ти кажа – още си е там, Слънце... Обичам те! :)
Та така за рождения ми ден във вторник, алкохола и още нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар