23 февруари 2008

Tears in Heaven

Снощи малко плаках.

От два дена нещо ми става и ми липсваш така ужасно, безумно, неописуемо много, че ми е трудно да се контролирам. Каквото и да правя все ти си ми в главата. Непрестанно си проверявам пощата, GSM-a, все слухтя да не би телефонът вкъщи да звъни. Сърчицето ми беше зажадняло за новинки от теб!

И после си пуснах онзи филм - казва се Michael Collins (сещаш се, в него става дума за един Майкъл Колинс), който не само че беше крайно впечатлителен, но и доста тъжен, тъй като накрая на въпросния Майкъл Колинс първо му умира най-добрият приятел особено драматично, а в последствие убиват и самия него – точно докато годеницата му си избираше сватбена рокля... И аз съ разчувствах.

В момента, в който филмът свърши, в главата ми пак остана само и единствено ти. Както си бях самичка и вече добре завита в леглото, си представих, или може би трябва да кажа “си спомних”, чувството да те усещам по себе си докато цялата съм се сгушила в тебе точно преди да заспя... И тогава вече не издържах. Усетих една сълзичка да се стича по бузата ми, после още една... И после още доста.Оставих се да си поплача на воля, защото обикновено после поне ми oлеква. По едно време сълзите свършиха, мислите за теб – не, и съм се унесла. Накрая дори те сънувах.

А днес, днес получих третото ти писмо на хартия и най-тъжната ми вечер откакто те няма някак си чудодейно се превърна в най-щастливия ми ден! Обичам те, Жоро! Безумно, безрезервно, до болка... Благодаря ти за прекрасния начин, по който ме караш да се чувствам, и за всичкото щастие, което ми донесе през последните месеци!

Така че... може и да са tears, но за мен са tears in heaven.

Няма коментари:

Публикуване на коментар