ПълнолуДие

И тъй...

Напоследък нещо писането в блогЪТ не ми върви. :-( Не защото си спрял да ми липсваш де, или защото не мисля за теб, или защото нямам какво да ти споделя.. Просто нещо имам смущения в музата, така да се каже, последните 2-3 седмици. На няколко пъти вече сядам да пиша нов постинг, но накрая вместо това все се получава е-мейл. Което все пак не е лошо. Само малко се притеснявам, че като не разпределям безумията пропорционално между мейлите до теб и блога, а всичките ти ги пращам наведнъж, току-виж съм се издала, и ти най-сетне си разкрил, така усърдно пазената ми досега тайна. А именно – че съм пълно ку-ку. :-)

Ваня вече няколко пъти задочно ти съчувства. Казва, че имаш късмет, че още не знаеш що за откачалка съм. Аз пък смятам, че в случая аз имам късмет... :-) Мислех, че това състояние е откакто съм в университета – все пак толкоз много учене и работа, все някъде трябва да избие нали... :-), но май се оказва, че не е точно тъй. Онзи ден, докато бърсах праха в стаята и без да искам бутнах една картина. Една такава с черешки, точно над леглото ми – може случайно да си спомняш. Както и да е. Като я бутнах се сетих поне да взема да я позабърша и нея малко, и я откачих. Цялата картина, обаче, отзад е изписана с пожелания за един мой рожден ден – не помня 9ти клас ли бях, 10ти ли. Та там, именно прочетох какво мислиш? Следното: „Пожелавам ти да бъдеш и за в бъдеще такова бясно куче, каквото си и сега! / Ани”.... Не знам какво пожелание може да е това за рожден ден, но ми се струва, че явно се е сбъднало. По-лошото е, че се оказва, че “my mental disorders” явно датират от доста по-рано, отколкото си мислех... Поне от 19 Нов 2001, нали. :-)

А докторът уж каза, че нищо ми няма! (Ма ше се оправя.. )

И като споменах за доктора – утре съм на зъбар пак. Е, ако мине така приятно, както и миналия път, ще взема да си променя мнението за ходенето на зъболекар и да почне да ми харесва.
Е, какво се чудиш? Нали вече ти казах – не съм наред. :-P