30 декември 2007

... You may say I'm a dreamer

След толкова много сватби напоследък, предполагам няма как накрая да не се зачудя. Защо хората се женят? Кога решават да го направят? Как? Сигурни ли са, че това искат.


Малко наивна, твърде романтична, или пък може би старомодна, (малка?), мисля си, че бракът между двама души се случва - е добре, поне би трябвало да се случва - когато те наистина се обичат и когато решат, че именно с другия искат да прекарат живота си. (Дори и впоследствие някои да си „сменят мнението”.) Или както се казва в един от любимите ми цитати: „... when you realize you want to spend the rest of your life with somebody, you want the rest of your life to start as soon as possible.”


Е, след като вчера научих, че .. приятелката на една моя приятелка... е готова да изневери на мъжа си (с когото са женени от съвсем скоро), просто така - без дори да се замисли, почти на майтап, някак си... почувствах се разочарована. Не съм наивна, наясно съм, че такива неща се случват навсякъде по света, постоянно. И аз съм изневерявала, не се правя на светица. Просто винаги съм смятала, че какъвто и избор да имат, хората трябва да осъзнават, какво вършат; да са наясно с причините и последствията; със собствените си мотиви. Със себе си.


Е, това все пак е моята логика. Хората не са логични. Иначе как би обяснил защо жена, която се омъжва най-вече от страх, че вече е на възраст и вероятно няма да намери „истинската си половинка” навреме (което само по себе си е малко странно), е готова да рискува постигнатото толкова лесно, без дори да се замисли. А как би обяснил действията на онези, които се женят за да не останат назад. Или онези, които го правят за да докажат на родителите си, че ще правят каквото си искат. (За съжаление не говоря по принцип.)


Не искам да коментирам повече нито брака, нито изневерите. Не съдя тази приятелка на приятелката ми – отстрани е прекалено лесно и твърде необективно. Разбира се, нещата никога не са само черни или бели. Просто си мислех.


Макар винаги да съм твърдяла обратното, признавам, че по малко странен, мой си начин все пак явно съм романтичка. (За мен) Брачната клетва не е само думи. Вярвам, че хората трябва да са заедно по любов, а не от страх или на инат.


Няма коментари:

Публикуване на коментар