Ми, те не са три. Не са и 33. Липсва ми всичко – всяка прекарана с теб минута, всяко докосване, всяка усмивка, всеки жест. Вечерите, когато можех да заспа до теб и да знам, че и на сутринта ще си до мен. И тези, когато не можех да заспа до теб ... защото мисълта, че и на сутринта ще си там беше твърде чудесна. Да държа ръката ти. Да ме целуваш. Хех, да ме целуваш....
Да чакам с нетърпение да стане седем и половина, защото тогава ще дойдеш да ме вземеш от работа. А не като сега - да ми е все тая дали ще седя до шест или до десет. Да пием бира в Ирландския бар. Да се шегуваш с мен. Даже да ми се караш. Да се разхождаме, да ти пиша по колкото си искам е-мейли на ден. Да ходим на различни места; да лежа до теб и да те усещам по кожата си. Просто да си мълча. С теб.
Знам, че вече ставам лигава. (А винаги толкова съм го мразела!) Но какво да направя, когато дори след година с някого не съм се чувствала така, както се чувствам с теб само след три месеца! Как го беше казал ти? Направо летя..
Няма коментари:
Публикуване на коментар