Мило!!! Обещаваш ли да ме обичаш много? Да си мислиш за мен? Да ми се обаждаш? ... Да не ми разбиваш сърцето?! Да те е грижа за мен?
Днес счупих огледало... Поредното. Дали наистина като счупиш огледало и означава, че ще имаш 7 години нещастна любов? А ако си счупил много огледала? Колко години най-много може да продължи? Две години никаква любов на колко години нещастна любов се равняват? И изобщо... какво ми става та се вдетинявам така за неща, които до скоро ми се струваха смешни? Защо напоследък дори глупавите е-мейли от типа „ако не пратиш на 100 човека ще дойде края на света, ще умреш или най-малкото гаджето ще те зареже”, на които доскоро безмилостно прилагах комбинация от Shift и Delete, сега ме карат да се тревожа и ща не ща пращам нататък – така, за всеки случай. И как така хората (аз) така бързо и лесно се променят, без дори сами да си дават сметка, в момента, в който започнат да имат нещо, което може да загубят. И колкото по-хубаво е нещото, което имат, толкова повече ги е страх. Вдетиняват се, притесняват се, стават суеверни. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че започвам да се страхувам – от това да не се събудя. От това да не те загубя. От счупени огледала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар