Моите 15 минути слава

И така, Мило, пред теб седи – или по-скоро сега ти пише.. най-новата звезда на офиса. :) Вече съм добре позната не само на трите етажа, които обитаваме в нашата сграда, двата, които обитаваме в съседната сграда,единия, който обитаваме в сградата зад ъгъла и фирмения апартамент на Сливница; НО И международно..! :-) А защо?

Ми защото вчера се наложи публично да се изявявам пред има-няма 20тина marketing managers от всичките страни, където имаме офиси, барабар с Фиделия. Всъщност тази гениална идея хрумна именно на нея в сряда следобед, след като най-случайно се засякохме на стълбището. Докато си разменим стандартните любезности „Как си?” „ Благодаря, Фиделма, Добре съм.” „Да не би да си отслабнала?” и „ Не. А как беше сватбата?”, тя взе, че пак се вдъхнови и шест етажа по-късно и по-нагоре, и двете вече бяхме останали без въздух – тя щот не е свикнала да се кача пеша, аз - щото се оказа, че ще трябва на другия ден да обяснявам на някакви хора как се работи с една от базите, а те дори не са я виждали... Ужаст! До края на работния ден само правих презентации на PowerPoint (добре, че съм оправна и набързо се ориентирах как се работи и с туй чудо), писах поредния manual и после разпечатах 25 копия, с което свърших хартията на етажа.. :-)

На другия ден беше особено „симпатично”. Към 10 часа се озовах в съответната зала в съответния хотел, където беше планирано мероприятието, и трябваше да говоря към 10.30, като по мои сметки до 11.00 щях да съм приключила и с представянето и с отговарянето на въпроси. Еми.. към 14.00 още не бях изобщо започнала да говоря, а 20-минутната ми презентация се проточи час и половина поради небивал (мен ако питаш – и нездрав) интерес. Всички бяха много впечатлени, въодушевени ... и се размечтаха, при което всеки втори въпрос започна да съдържа думата „automatically”, което беше ясен знак, че е крайно време да привършвам. Така й направих.

Бях изпратена с бурни аплодисменти, а едната девойка даже ме разпрегръща накрая. Вероятно, ако не мразех толкова много да съм център на внимание, дори би ми харесало..

Та ето така се превърнах в звезда за един ден. Само дето звздата сега трябва да отива да чете, защото подозирам утре няма да са така във възторг от нея на нито един от двата изпита.