Лежерно

…” ‘Cause when it's all for one it's one for all.
When there's someone that should know
Then just let your feelings show
And make it all for one and all for love”…

... както в момента Bryan Adams пее, докато аз мързеливо пощраквам на клавиатурата, вече в полу-сънно състояние, а Гълъбин с любопитство изучава една ябълка на бюрото ми от близо 5 минути.

Преди малко се бях тъкмо наканила да си лягам, но после реших да хвърля едно око на разписанието ви, дали сте пристигнали вече в Каляо. А то се оказва, че ще се забавите още с ден и ще стигнете там (чак) на 26ти. :-/ Знам, звучи доста глупаво, но някак си се почувствах така все едно не си на друг континент, а направо на друга планета... И изведнъж пак ме изпълни онова странно усещане, когато нещо така ме пристиска отвътре и иска да излезе навън, но някак си не може; и когато напрежението е толкова силно, че липсата ти е абсолютно физическо изживяване и боли, сърби, щипе; когато почти те усещам по кожата си, а всъщност е само непреодолимото желание да мога да те докосна; когато чувам гласа ти, а теб те няма. Когато ми липсваш до полудяване.

Хваща ме страх направо. На моменти усещам мириса ти и просто оставам без дъх.