Ужасно.

Вече три дни откакто български кораб потъна в Керченския пролив. От 11-членен екипаж само един е спасен, двама – намерени мъртви. Осем моряка се намират незнайно къде – живи, а може би не...

Направо ще се побъркам от притеснение!

Знам, че вашият кораб няма абсолютно нищо общо с Азовско море. Та вие дори не сте от тази страна на Европа (и слава Богу!!). И все пак... Само мисълта, че изобщо някъде по света, някога, на някого нещо подобно се случва, и че случилото се можеше да е и близо до вас ме кара да си губя ума..! А едно подобно напомняне като нещастието с тия момчета направо ме смразява. Горкичките...

„Новината” научих на работа. До края на деня почти нищо повече не можах да свърша, просто се побърках от притеснение по тебе. На всичкото отгоре се случи точно на рождения ти ден! Всъщност добре, че беше именно тогава. Ако не бях сигурна, че следобед ще ми се обадиш, честно, не знам как щях да изкарам.

Непрестанно се тревожа за тебе, Слънчице. Дори нямаш идея колко. Намразих „Нищото” и в червата... Преди, когато се загледах в празното море виждах необятност, неизвестност, свобода, чудех се какво ли има там – точно зад хоризонта. Сега като погледна нататък и нещо ми се обръща. Вече знам какво има – ти.

Дано поне още някой да се спаси, дано ги намерят по-скоро! Не искам да си помислям дори през какво преминават семействата им в момента.