Излияния

Направо не мога да повярвам, че остава по-малко от месец докато си дойдеш! Всъщност – точно 25 дни. Е, повече от три седмици е, но пък по-малко от четири. 15% от цялото време, което те няма; или казано с други думи – 3/20-ти. :-) Ако знаеш само с какво нетърпение те чакам, Sugar!!...

....и с малко страх.

Вероятно помниш разказа ми за деня преди първата ни среща и всичките ми вълнения. Мисля, че за втори път се чувствам точно по същия начин: колкото по-малко остава, толкова повече се паникьосвам.

Досега някак си всичко изглеждаше толкова нереално. Това, че те срещнах, това, че сме заедно, това, че трябваше да заминеш толкова скоро - преди поне мъничко да съм те опознала. Това, че дни след като бях научила името ти знаех, че стига да го поискаш, ще те чакам, колкото трябва. И това, че вече почти пет месеца имам най-прекрасната... позволи ми да го нарека „връзка”, която съм имала, но тя е сякаш не с истинския теб, а по-скоро с някого, който е винаги тук и наблизо, а в същото време – все някъде там... Спомени, сънища и желания са се смесили в главата ми до такава степен, че започвам да не различавам, кое е реалност и кое не.

Непрестанно се питам наистина ли би могло да е толкова хубаво и с притеснение чакам момента, в който ще се събудя. Хлътнала съм до уши, и още сто пъти по толкова, и страшно много се тревожа, че something might go wrong. Та ние се познаваме от два месеца само, на практика. Сърцето ми не спира да ми повтаря колко много те обичам! Умът ми – колко малко се познаваме в действителност.

И ме хваща страх. Ами ако не ме харесаш? Таква каквато наистина съм – и с хубавите и с лошите си черти. Замислям се, че все още дори не сме се карали (а и кога??), и започвам да се чудя дали би ме наричал Goddess of Love, и след като ме видиш разярена... :-) Философията ми винаги е била, че в разумни количества караниците са нещо нормално и дори полезно, защото хората научават нови неща един за друг и как да се нагаждат. Ами, ако това, което научиш за мен, за теб е твърде.. неприемливо? Какво ли бих научила аз?

Цял куп въпроси се блъскат из съзнанието ми и не ми дават мира. Копнея те, жадувам те, обичам те, липсваш ми до безумие, искам да си дойдеш час по-скоро... и в същото време все повече ме хваща страх, защото чувствам, че този път имам какво да губя. Теб.