04 март 2008

Лятно-есенно, есенно-лятно..

Замириса ми на лято..
Едно такова – есенно-лятно. Хем топло, хем някак прохладно, уж се прибирам към къщи от работа, но някак си имам чувството, че съм на разходка. Ето на, вървя нагоре към Валентина и ми минава през главата да ти се обадя, така – просто да чуя гласа ти. Случайно да ти се иска да ме видиш тази вечер? :-)
После минавам покрай Валентина, спомням си първата ни среща и колко хубаво беше... Хм, ама ние нямаме ли пак среща днес? Точно пред Валентина.
Подминавам я, продължавам нататък. Някакъв раздърпан младеж, малко след цигарения магазин, нещо ме гледа и се подсмихва. Какво ме гледаш бе! Я не ме занимавай, че бързам. Имам среща.
Стигам до Обращача, пресичам. Ех че накриво е спрял тоз ама.. К’во като е с джип! Ей сега, като минем с Жоро оттука и си представям как ще се ядоса.
С Жоро... Ей сега като минем оттука. Че аз защо се прибирам към къщи тогава, нали отивах на среща.

Есенно-лятно казваш, така ли? Ма ние сега не сме ли март.


Няма коментари:

Публикуване на коментар