Кога точно разбираш, че си обикнал някого? Колко време всъщност трябва да е минало откакто сте заедно, за да не прозвучи глупаво, прибързано или безпочвено едно „обичам те”? А как да прецениш кога е подходящо да го кажеш - хем без да стреснеш другия, хем преди да си се пръснал от напрежение - докато думите сами напират отвътре и искат да излязат навън още сега, да прозвучат във пространството ясно, отчетливо, час по-скоро да стигнат до сърцето му... а теб още те е страх, че вероятно твърде прибързваш със чувствата, че може би няма да ти отговорят със същото.
Мислиш си, по-безопасно е да изчакам. Защо да правя първата стъпка, да рискувам, да се страхувам. Просто мъничко ще изчакам, а като му дойде времето ще кажа „и аз”.. Е, не е съвсем като да кажеш „обичам те”, не толкова вълнуващо, но все пак... толкова по-безопасно.
Дори сега, след като сто хиляди път съм ти го казвала, писала и изпращала в sms-и, след като съм сигурна, че и ти би отвърнал със същото, и когато знам, че по-споделена любов от това просто не бих могла да имам, все още се притеснявам да си призная. А то какво ли пък толкоз има да си признавам.
Дали би ми повярвал, ако ти кажа, че още първия ден, когато те видях вече знаех, че искам теб? Че когато си тръгвах от California бях вече влюбена до уши, а онази първа вечер у вас... те обичах? Какво пък. Толкова много неща ти казах, защо не и това. Май тогава за пръв път най-силното ми желание се срещна с най-голямото ми притеснение. И там, загледана в стената, сгушена в прегръдката ти, с гръб към теб, десетки пъти повторих „обичам те”. Но нито веднъж на глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар