Never before

Пак ме е обхванало едно от онези странни настроения, които все още не мога съвсем да разбера и които непрестанно се опитвам да опиша в половината постове в този блог, но някак си никога не намирам точните думи... И затова за по-лесничко ги наричам с обикновеното име „липсваш ми”... Или пък – „обичам те”. Жадувам те, искам те, мисля за теб, ако щеш – имам нужда от теб. И така до безкрайност. Мога да ти изреждам чувствата си до утре, но накрая пак няма да съм успяла да ти разкажа това, което всъщност имам предвид.

В един момент се усещам безтегловна и лека като перце, в следващия – така все едно съм направена от олово. Толкова много искам да си при мен, че чувствата започват да придобиват физически измерения, а физическите усещания да се превръщат в чувства. И това, че си идваш само след 9 дни няма значение. Нищо няма значение. Искам да съм с теб, но не мога.. Тук и сега.