10 дена

Само 10 дена ме делят от момента, когато най-сетне ще мога да те прегърна наистина!! Честно, дори не успявам да го осмисля... До такава степен свикнах да те няма и да ми липсваш и да тъгувам по теб, че сега ми е просто непонятно, какво значи това, че си идваш... С почти налудничаво нетърпение очаквам да стане 15ти, така както вероятно само децата очакват да дойде рождения им ден. Превърнало ми се е в нещо като фикс идея, и каквото и да правя, където и да съм, с когото и да говоря – все ти си ми в главата и това, че си идваш след само 10 (9, 8, 7, 6....) дена!

От нетърпение и вълнение вечер не мога да спя, а през деня не ми се прави нищо освен това да те чакам.. И ако си мислиш, че това е новата дума за „не правя нищо”, изобщо не е така... :-) Всъщност точно обратното – непрестанно се опитвам да върша нещо, за да мога поне временно да си отклоня мислите на някъде другаде, да се съсредоточа върху нещо различно от теб и да спра поне за момент да си представям, как най-сетне наистина те докосвам (а не като безбройните пъти, когато съм го правила наум), и как най-накрая ти отново се превръщаш в нещо реално, а не просто най-прекрасната нереалност, която ми се е случвала досега... Дори притесненията за това, какво ще се случи с мен и теб, вече ги няма. Измести го едно голямо, безкрайно, нетърпеливо, влудяващо, натрапчиво, обсебващо очакване.

А дотогава има цели 10 дена...!