Обичам те

Хей, Мило, знаеш ли онази игра, където двама души застават един зад друг и първият се отпуска назад свободно, а в последния момент другият трябва да го хване? Не може да не си опитвал поне веднъж като малък.

А случайно да знаеш как се казва онова чувство, което изпитваш точно преди да те хванат? Когато хем ти е страшно и много вълнуващо, защото може наистина да се удариш и тогава доста боли..., хем някак си знаеш, че човекът зад теб е там и няма да те остави да паднеш. Точно, когато си мислиш, че вече е твърде късно, той те подхваща.

Знаеш ли какво ми харесва толкова много в теб, Sugar? Чувството което ми носиш, че мога да разчитам на теб. Не за някакви велики подвизи и дела, а точно за малките ежедневни неща, които в крайна сметка ме карат да се усмихвам. Харесва ми това, че дори когато си правех експерименти в началото и нарочно не те питах искаш ли да се видим, ти винаги го предлагаше. :-) Харесва ми и това, че когато аз не успея да ти напиша е-мейл и се забавя, ти все пак ми пращаш писмо. Че когато не получиш sms от мен сутрин, просто ми пишеш ти. И това, че никога, нито дори веднъж, не ме остави да се чудя дали ще се обадиш, кога или как.

Харесва ми да знам, че си там и няма да ме оставиш да падна. Благодаря ти! За всичко и най-вече, че ме накара да вярвам в теб. Обичам те