По сценарий постингът тук трябваше да се казва „3те неща, с които ме възбуждаш”.
Бях почнала да го пиша и даже бях стигнала до средата, когато осъзнах, че всъщност няма никакъв смисъл. Защо да ти пиша за 3те неща, с които ме караш да те желая, когато всъщност те са много повече.
На практика, възбуждаш ме с всичко. Подкосявал си ми краката само с едно докосване. И даже - само с поглед... (Хмм, дали трябваше да си признавам...?) Начинът по който звучиш; по който вървиш; това как се държиш. Нещата, които ми казваш, и тези, които понякога не ми казваш. Мирисът ти. Усещането за теб върху кожата ми... Губя контрол без дори аз самата да разбера как.
Ще прозвучи ли глупаво (клиширано?, невъздържано?, детско?), ако ти кажа, че да бъда с теб е по-страхотно от всички, с които някога съм била, и от всичко, което съм пробвала? Че дори сега, докато пиша това, ужасно много те желая!
Все още се притеснявам малко да ти говоря за тези неща, а и не знам как ще го възприемеш. Не ти ги казвам, за да те лаская, нито пък в някакви безсмислени опити да те предизвикам да кажеш, че и за теб е така. (Още дори не знам дали в крайна сметка ще ти дам да прочетеш всичко това.) Просто ми се искаше да споделя.
Даже там, където бих могла да бъда с всеки мъж или жена, които пожелая, и да направя каквото и да е, стига да поискам – в собствените си фантазии – аз пак съм с теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар