Turn me on

По сценарий постингът тук трябваше да се казва „3те неща, с които ме възбуждаш”.
Бях почнала да го пиша и даже бях стигнала до средата, когато осъзнах, че всъщност няма никакъв смисъл. Защо да ти пиша за 3те неща, с които ме караш да те желая, когато всъщност те са много повече.

На практика, възбуждаш ме с всичко. Подкосявал си ми краката само с едно докосване. И даже - само с поглед... (Хмм, дали трябваше да си признавам...?) Начинът по който звучиш; по който вървиш; това как се държиш. Нещата, които ми казваш, и тези, които понякога не ми казваш. Мирисът ти. Усещането за теб върху кожата ми... Губя контрол без дори аз самата да разбера как.

Ще прозвучи ли глупаво (клиширано?, невъздържано?, детско?), ако ти кажа, че да бъда с теб е по-страхотно от всички, с които някога съм била, и от всичко, което съм пробвала? Че дори сега, докато пиша това, ужасно много те желая!

Все още се притеснявам малко да ти говоря за тези неща, а и не знам как ще го възприемеш. Не ти ги казвам, за да те лаская, нито пък в някакви безсмислени опити да те предизвикам да кажеш, че и за теб е така. (Още дори не знам дали в крайна сметка ще ти дам да прочетеш всичко това.) Просто ми се искаше да споделя.

Даже там, където бих могла да бъда с всеки мъж или жена, които пожелая, и да направя каквото и да е, стига да поискам – в собствените си фантазии – аз пак съм с теб.

3те неща, които ужасно ми липсват

Ми, те не са три. Не са и 33. Липсва ми всичко – всяка прекарана с теб минута, всяко докосване, всяка усмивка, всеки жест. Вечерите, когато можех да заспа до теб и да знам, че и на сутринта ще си до мен. И тези, когато не можех да заспа до теб ... защото мисълта, че и на сутринта ще си там беше твърде чудесна. Да държа ръката ти. Да ме целуваш. Хех, да ме целуваш....
Да чакам с нетърпение да стане седем и половина, защото тогава ще дойдеш да ме вземеш от работа. А не като сега - да ми е все тая дали ще седя до шест или до десет. Да пием бира в Ирландския бар. Да се шегуваш с мен. Даже да ми се караш. Да се разхождаме, да ти пиша по колкото си искам е-мейли на ден. Да ходим на различни места; да лежа до теб и да те усещам по кожата си. Просто да си мълча. С теб.

Знам, че вече ставам лигава. (А винаги толкова съм го мразела!) Но какво да направя, когато дори след година с някого не съм се чувствала така, както се чувствам с теб само след три месеца! Как го беше казал ти? Направо летя..

3те неща, с които ме спечели

Днес, докато се мотах по магазините в отчаяни опити да си купя ботуши, Слънце, ти пак – бих казала най-безцеремонно ;) – се напъха измежду всички останали мисли и някъде за около 3 секунди успя да изместиш от съзнанието ми всичко останало с изключение на „на червено спри, преди да пресечеш се огледай и в двете посоки”.. :) Та, именно тогава ми хрумна, Мило, идеята за този постинг и кои всъщност бяха трите неща, с които ме спечели. И да си призная – не ти отне много време.. :)

1) Наденце. Или ако трябва да сме точни цялото изречение беше: „Умори ли се вече, Наденце?”. Това беше изобщо първото ти обръщение към мен.
Начинът , по който някой ми казва, винаги ми е правел голямо впечатление, почти съм намразвала хора заради това. А ето че и съм заобичвала.. :)
В този ред на мисли само ще Фметна, че „Нади” ми е не по-малко любимо.

2) Това че, когато си тръгвахме от сватбата на Ваня, и когато се познавахме само от няколко часа, на довиждане ти ме прегърна... Не бих могла да го забравя. (Ваня твърди, че и си казал, че ще ми се обадиш, но честно – това не съм го чула. Както и нищо друго в следващите пет минути.. :-D )

3) Когато дойде на първата ни среща, пред Валентина. Стана ми страшно ... хмм, симпатично ... когато те видях да идваш – стегнат, спретнат и с големия чадър :-D Обзе ме едно такова топло и приятно, и спокойно.

------------------------

А ако не бях кръстила постинга вече „3те неща...”, Слънчице, вероятно бих могла да продължавам така още дълго време... Прегръдките ти, как ме хвана за ръка, целувките ти. Всяка среща. Обичам да си мисля за тези неща.