Водааааааа

И ето, че вече пети ден сме без вода.

Сутрин като стана и отида до тоалетничката, после си поливам с канче... Когато реша да си измия зъбките – поливам си с канче. Лицето ако си мия – поливам си с канче. А като се къпя, Мило ........ поливам си с канче!!

Научих се как да спирам и пускам крана за водата и как да си точа сама вода от бойлера в кофа. Къде и кога да оставям чешмата отворена, така че да дърпа възух, и кога да внимавам да не изтече топлата вода от бойлера по тръбите, заради ниското налягане. А! И още нещо научих: можела съм да се къпя и за много по-малко от час!! Given the right motivation, разбира се... ;)

От днес „засегнатите квартали” са на режим – ще ни пускат водата по 3 часа сутрин и вечер. Но тъй като сме на шестия етаж, оказва се, че вода до нас почти не стига... И така – до рождения ми ден :) Поне така обещаха от ВиК. (Наистина казаха, че ще продължи до 19 ноември.)

Само дано после пуснат водата, нали, а не да я спрат пак генерално...

P.S. А като капак на всичко, или може би просто защото и времето има чувство за хумор (доста иронично и то), навън вали като из ведро.

Liverpool 8-0 Besiktas: Record-breaking Reds

Аййййййй! Мило!! :)
За моментално подобряване на настроението веднага кли(Е)кни ей тука на. 8:0! 8:0! :) :)

П.С. Май се разболявам. Как иначе да обясня дивата радост, която ме обзе заради... футболни резултати!?

ужасТ

Студ. Няма водЪ.. Много за учене!

Направо, Мило, откакто те няма, нещата стремително се влошават. Като започнеш от времето - само ще кажа, че АЗ се принудих да сложих по-дебелото яке и жилетка под него!! Температурата се върти все около нулата, а настроението ми даже и под нея... Просто ужасТ.

За ученето да не споменавам – вече съвсем се сдухах и днеска станах да чета в.. 5:30. И даже четох. И не съм заспивала... :) А като се прибера от работа, пак чета. Тоя път добре се наредих, Мило. Ще трябва да стискаш палци и на краката. Абе – ужасТ.

И за капак на всичко, от вчера следобед вкъщи няма вода. Както и на работа. Както и още около една трета от Варна. Некви си идиоти, Слънце, да вземат да разкопаят некакъв си супер важен водопровод, и не само туй, ми го и подкопали отдолу добре (говорим за тръба с диаметър 1м.), и познай дали не се е спукал накрая... Резултат – х’Аспаруховото цялото, и от х’Атедралата надолу целия район седят (тъй де, седим) без водъ. Да се смея ли, да плача ли, и аз не знам. Е, това не ме спря да си измия косата сутринта, нали... с минерална вода ... Представлението беше пълно. Цирк. И ужасТ.

И изобщо, Love, без тебе е много ужасТно!

Ден първи

Ех, Слънце... Ето и първият постинг, когато вече те няма :( Смрък.

Засега още нещата са под контрол: продължавам да не осъзнавам за колко време говорим, пък и ти цял ден ми се обаждаш и пишеш все пак... Всеки път като ти видя името на дисплея на телефона и се чувствам все едно пак съм на 7 годинки и съм получила още един подарък за Коледа :) А ти каза, че нямало нищо детско вече в мен...

Хех, исках да те зарадвам с резултата от мача днес (докато отегчено прецъквах каналите по-рано, случайно видях, че „наще” пак играят), ама... 0:0 . Е, нали знаеш, какво е казал оптимистЪТ. Затуй че, ше си трая :)

Четенето никак не върви днес. Дали заради температурата, дали защото все за теб си мисля. По едно време както четох, четох, четох и..........
......... изведнъж се събудих... В оригинал! :)
(Принципно) Казах си, че от утре съм сериозна (, ама...)

Е, това исках да ти кажа, Love, както и че ми липсваш вече много. Как можах да се привържа така, честно, и на мен не ми е ясно. Знам само, че ми харесва.

Въведения и обяснения малко

И понеже е редно сега да уча, а както знаеш, в такива моменти най-обичам да се разсейвам, ето още малко инфо за въпросния блог – така, за да не се чудиш съвсем какво пък е това чудо..

Общо взето идеята ми дойде преди около седмица – да ти направя блог-изненада докато те няма и после да ти го покажа... ако реша :) По-късно обаче си помислих, че вместо това бих могла да ти пратя линка още в началото, така че, когато имаш възможност и желание, да го проверяваш и да знаеш какво става с мен докато те няма. Е, разбира се, има и една егоистична причина зад тази хрумка – а именно, да мога да ти казвам, че те обичам и колко ми липсваш всеки път когато ми се прииска... Подозирам защото, че ще е доста често.. :(

Хмм, а после мизерниците от Промар ти се обадиха и казаха, че трябва да заминеш 2 седмици по-рано и ето ме на – вече „творя” кат замаяна...

Както може би се досещаш, цветовете за блога не са случайно избрани – макар и малко ярка, подозирам, че червено-бялата комбинация ще ти се хареса. (Разбира се, авторЪТ на блогЪТ си запазва правото на промени според вкуса, настроението и моментното пристрастие. :) Могат да се остават коментари, а освен това, имаш си вече и списък с линкове в дясно. Сайтът на „наще” е на първо място, ноу ясно :Р В момента не се сещам други какви линкове да сложа, но има време.

Миии, май е това засега, Слънце. Ех, как ми се иска да не заминаваш!

Първият постинг тук :(

И така, мило Слънце..

Ето че стигнах и до първия постинг в блога - малко по-рано отколкото очаквах и твърде по-скоро отколкото ми се искаше. Още дори не знам какво да правя с него - дали просто да го задържа за себе си като своеобразен дневник, за да не досаждам на околните с проблемите си от сърдечно естество (макар че тогава едва ли би просъществувал дълго), или да ти го изпратя, за да можеш да го четеш, когато ти се иска (и когато можеш), просто така - за да знаеш, че мисля за теб и те чакам. Или пък да ти го покажа, когато се върнеш? Чудя се дали идеята би ти харесала изобщо или пък ще решиш, че са момичешки лиготии (въпреки моите 150 точки... :).

Е. Така или иначе, това че заминаваш следващата седмица е факт, факт е, че ще ми липсваш ужасно много, факт е и този блог вече. Затова мисля да го използвам и да ти кажа, че много те обичам (и оттук), а дали ще го прочетеш ще видим нататък. Така че...

ОБИЧАМ ТЕ.